Secret Love

50

~*ГТНЮнги*~

От два месеца не съм зървал Дени. Момчетата и момичетата още не искат да кажат дори дали е жива. Пропуснах рождения й ден. Бях и обещал голяма изненада за него. Спомням си онзи ден преди да се приберем, колко ми говореше, че иска за рождения си ден просто един захарен памук. Беше толкова сладка тогава. Тогава все още бяхме щастливи.

Толкова много ми липсва тя. Бях й обещал да съм до нея. Никога да не я оставя, а се провалих. Обещах й, че завинаги ще сме заедно. Но се провалих. Разочаровах я.

Днес беше деня в който момичетата  се прибират от Америка. Момчетата цял ден се упитваха да управят бъркотията, която бяхме сатворили докато ги нямаше. Аз си стоях в стаята. Нямах намерение й да излизам. Нямаше какво да си кажа с тях. Нямаше защо да се преструвам, че още мие приятна тяхната компания.

След един час, накой почука на вратата ми.

- Махай се - извиках грубо. И продължих с заниманията си. 

Вратата се отвори, а аз бях готов да се изкрещя, ако човека на вратата не го направи преди мен.

Нади- СЛУШАЙ МЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНО. ЩЕ СЛЕЗЕШ ДОЛ В ХОЛА И НЯМА ДА МИ ПРОТИВОРЕЧИШ ЗАЩОТО ПОСЛЕ ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ. ЯСНО ЛИ Е?!

Аз- НЕ. НЕ Е ЯСНО. НЯМА ДАСЛЯЗА ДОЛ. И НЕ МИ КРЕЩИ. НЯМАШ НИКАКВО ПРАВО ДА МИ КРЕЩИШ РАЗБРА ЛИ?

НАДИ-О НАПРОТИВ. ТИ ЩЕ СЛЕЗЕШ ДОЛ, защото Дени е дол и те чака. А ние седим тук и си викаме.

Аз побягнах на дол. Застанах до дивана и видях как дени седи права пред мен и ме гледа с насълзени очи. Мойте очи също се насълзиха и веднага пак се втурнах към нея. Прегърнах я много силно и я завъртях в въздуха. Тя също обви ръцете си около мен. От очите и на двамави капеха горчиви сълзи. Зарових лицето си в косата й. Едната ми ръка я галеше по главата, а другата беше увита около талията й и я притискашекъм мен. Нейните ръце се бяха вкопчили във врата ми.

Седях ме така и не помръдвах ме. Сълзите се стичаха, а ние просто стояхме прегърнати.

Чух нежния и глас да изрича думи толкова желани в крехак шепот. Обичам те. Бяха думите жадувани. Жадувани да чуя от толкова много време.