Secret Love

36

~*ГТНДени*~

Аз-Как ни намери?

Божидара-Това не е важно в момента. Казах ви, че ще взема синът си и сега ще го направя. Веднага ме пусни да вляза.

Аз- Няма да стане.

Казах й и препречих вратата. Тя ме погледна с насмешка и започна да ме дърпа и бута за да мине.

Боги- Какво става тук? Божидара, защо си тук?

Божидара- За да взема Митко. За какво мислиш, че съм тук.

Боги- Няма как да го получиш.
По-добре се разкарай веднага, защото иначе ще викна полицията.

Каза той кращейки и бутайки я към изхода. Но тя се измъкна от хват ката му и дойде до мен като ми зажтлеби шамар. Започна да ми кращи и удря.

Божидара- ТИ СИ ВИНОВНА!! ЗАРАДИ ТЕБ БАЩА ТИ МЕ ИЗХВЪРЛИ НА УЛИЦАТА! ЗАРАДИ ТЕБ НЕ МОГА ДА ВИДЯ СИНА СИ! ТИ МАЛКА КУЧКО! ЩЕ ТИ ПРИЧИНЯ БОЛКАТА КОЯТО ТИ МИ ПРИЧИНИ! ДА НЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕШ ТОЛКОВА ЛЕСНО ОТ МЕН? ДА НЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ КАТО СЕ ПРЕМЕСТИТЕ ТУК, ПРОБЛЕМИТЕ ВИ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ.

Тя продължи да крещеи и нанася удари по тялото ми. Боги се упитваше да я махне от мен, но тя не му позволяваше.

Изведнъж осетиш, че натиска от преди малко го нямаше. Затворих очи, защото усетих и голямато изтощение. Но точно преди да заспя чух как някой казва името ми.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Събудих се отново в балата стая. Но този път не помнех защо. Усетих, че имаше нещо върху ръката ми. Погледнах и видях накакво момче. Той беше заспал върху ръката ми, но аз се размърдах и той се събуди.

- Ти се събуди? Не знаш колко ми липсваше. Моляте простими, че изчезнах така. Обещавам ти, че повече няма да се отделя от теб, любов моя. Обичам те толкова много.

Каза и ме прегърна. Аз го избутах от мен и му казах

Аз- Изчакай малко, брат. Кой си ти изобщо? Защо ми казваш "любов моя",като дори не знам кой си? И не ме докосвай отново. Също така не си ли малко стар за мен?

- Не ме ли помниш? Аз съм! Юнги!

Аз само кимнах с глава, че не ми говори нищо.

Юнги- Моля те, кажи ми че се шегуваш. Кажи ми, че ме помниш. Кажи ми. Моля те.

Той говореше с насълзени очи и държеше ръката ми.

В следващия момент се събудих и веднага застанах в седнало полужение. Дишането ми беше очестено и не спирах да гледам в една точка. Било е сън. Юнги още го няма. Започнах да плача. Не мога да издържам повече без него. Искам да го видя.

Поплаках още малко и реших да се оправя, защото ще има среща в компанията за да опсъдим концерта след няколко дни. Така както и да е облякох си черни скъсани дънки и едно сиво худи. Взех гримовете си и започнаж да прикривам останалите синини от вчера. Щом бях готова с това си обух кецовете и излязох пред сградата където ме чакаше Еми. Тя беше дошла да ме вземе с нейната кола.

Еми- Добро утро, Дени!

Аз- Добро да е.

Еми- Как се чустваш? Как върви лечението? Не си идвала на репетици от две седмици.

Аз- Чуствам се прекрасно. С лечението сме вече към края. А за репетиците ще трябва да наваксам тези дни преди концерта.... Искам да те питам. Имате ли някакви новини за Юнги?

Еми- Ами вчера докато закусвах ме Намджун получи съобщение от него, че е добре и скоро ще се върне. Опитах се да ти звънна за да ти кажа, но ти не ми вдигаше. Та мислим, че най-вероятно ще се върне до началото на концерта.

Аз- Доно е така.

След малко пристигнахме пред сградата и се запътихме към конфертната зала.

Влязохме и се настанихме по местата си. Тъкмо щяхме да започваме, когато през вратата влезе Юнги. Всички скочиха да го прегърнат, а аз си седях на стола и не смеех да вдигна погледа си от пода. Не можех да го погледна. След малко всички си седнаха по местата и започнах ме да говорим за концерта. Аз още не смеех да си вдинга погледа, но Ким ме накара.

Ким- Дени, ще кажеш ли до къде стигнахте с новата хореография?

Аз- Ъмм....тя..

Юна-Хореографията е завършена и в момента само я изглеждаме.

Ким- Добре. Имам ви доверие. Исках да ви кажа и, че ще поканим още няколко групи, които да се включат в големия концет. Това няма да е като предишните ви концерти. Този път този концерт ще покори целия свят, наистима. Сега утидете и започвай те с тренировките.

Всички излязоха от стаята освен мен. Аз още стоях на стола и не дигах поглед от земята. Усетих как няколко сълзи се стекоха от очите ми. Избърсах ги и станах от стола. Тъкмо да отворя врата, когато през нея мина Юнги. Отново забих поглед в земята и тръгнах да излизам, но той хвана ръката ми.