Secret Love

28

~*ГТНДени*~

Няколко дни минаха като щракване с пръст. Утре щяхме да си тръгваме от хижата, а аз реших да се пораскарам малко за да помисля на спокойствие.
От както сме тук Юнги така и не промени държанието си. Даже спеше на дивана вместо в стаята. Избягване ме на макс. Толко се бях за мислила за това, че не осетих как няколко сълзички се бяха търкулнали по лицето ми. Побързах да ги стария и се върнах в хижата.

Там заварих всички на двора да играят на нещо.

Аз- На какво играете?

Джун- На стражари и апаши. Искаш ли да играеш с нас?

Аз- Не. Само ще ви гледам от страни.

Еми- Ок.

Гледах ги как играят и се забавляват, а на мен ми стана тъпо и реших да влезна вътре. Oтидох в кухнята и си налях чаша с вода. Тъкмо щях да утпия когато телефона ми изпилка. Погледнах го и се изненадах да видя, че има съобщение от Хе.

Отворих съобщението и ми се показа клип. Натиснах на клипа и докато го гледах испуснах чашата и поставих ръката на лицето си от шок. Клипа беше от преди няколко дена и на него имаше кадри как Юнги и Хе се..........целуваха. Очите ми се насълзиха и в следващия момент от гняв, метнах телефона в стената и той се разби на пърчета. Свлякох се на земята и започнах да плача. Защо  ми го причини? Защо ме нарани? С какво го заслужих? Мразя го. Мразя го. Мразя Юнги. Защо ми причини това. Сигурно за това не иска да ме погледне. Той е нещастник. Защо си позволих да се влюбя в него? Се га боли. Много боли.

Докато плачех на пода в кухнята чух как някой се провиква от съседната стая.

- Сега идвам. Утиваме да пия вода.

В седващя момент някой нахлу в стаята. Това беше Юнги. Чудесно, няма що. Той веднага дойде до мен и се опита да ми хване ръката, но аз се отръпнах и се изпратих. Той също се изправи и се приближи до мен и попита с притеснен глас.

Юнги- Какво е станало? Защо плачеш? И защо на всякъде има стъкла?- аз не отговорих-Отговори ми. Дени плашиш ме. Какво е станало? Добре ли си?

Аз- Значи сега се интересува как съм, но когато се целуваше с Хе не те. Така ли? Защо ми го причини? Казваше, че ме обичаш. Какво се промени? Ти си нищожество. Как можа? - Не съзнателно започнах да крещя.

Юнги- Нека ти обясня. Не е това което си мислиш? Не бих......- тук го бех прекъснала с поредния крясък

Аз- Какво да си мисля, когато го видях с очите си. Ти си кретен. А аз те обичах. Не искам да слушам жалки те ти оправдания. Писна ми от лъжи. - казах и избягах в стаята си, като заключих врата.

~*ГТНЮнги*~

Не, не, не. Какво направих? Как го допусна? Как допуснах Хе да разбера за нас и да го исползва срещо мен.

Още седях в кухнета и се чудех какво да направя. Аз не съм целуваш Хе. Тя ме целуна. Всичко се случи когато с момчета отидохме за да пробваме нови тоалети при стилистите, и за жалост Хе беше една от тях. Всичко приключи и тъкмо щях и аз да си тръгна, когато Хе ме издърпа в един ъгъл на помещението. Аз я избутах и тъкмо щях да си тръгна когато тя каза нещо от което се вцепених на място. Обърнах се към нея на пети и попитах с лек страх.

Аз- Как разбра за това?

Хе- Ами имам си начини. И сега ако не испълниш това което ти казвам ще разбере и целия свят.

Аз- Няма да го направиш.

Хе- Нека видим.