Тя и той не бива да са заедно. Не им е позволено да са заедно, но какво ще стане ако те не послушат хората?
Дали ще има щастлив край тяхната история? А дали въобще ще е така както те искат?
Започната на: 11.06.2019 г.
Завършена на: 18.11.2019 г.
Събудих се на дивана. Юнги го нямаше, не знаех къде е утишал. Точно в този момент слезе Нам и ми каза да се управям и да тръгваме за летището. Аз го послушах и се качих в стаята ми. Hе спях много там. Честно казано от както съм тук съм спала само веднъж в стаята си, през другото време спя при Юнги. Найстина ми харесва да спя при него. Жалко, че не можем да разкрием връската си. Това ме притеснява. Но да се върнем на темата. Аз си бях в стаята и се преоблякох на бързо с нещо удобно, защото все пак полета до България е дълъг. Сложих си това
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И си вързах косата, колкото се може. Все пак косата ми е къса. Обух си маратонките и слязох на дол. Там ме чакаха Нади, Намджун и Джимин. След малко дойдоха и другите за да се сбогуваме. Разбрах ме се да не идват всички на летището. Щяха да дойдат само Джимин и Джин. Сигурно се чудите защо Джимин ли. Ами той и Нади са заедно.
Ретроспекция ~*ГТННади*~
Джимин ме завлече в неговата стая и затвори вратата. Аз седях права и се чудех за какво ме доведе тук.
Аз-Защо ме за влече тук? Джимин-Трябва да ти кажа нещо. Аз- Добре давай. - казах и седнах на леглото. Той вдиша и издиша дълбоко. Джимин-Виж сега аз те харесвам. Не, обичам те. От както си тук света ми се промени. Мирогледа за света ми се промени. От както си тук виждам само хубавите неща. Ти си най-хубавато нещо което ми се е случвало през живота. И при миселта, че трябва да си тръгнеш от тук дори да е за няма и месец ме убива, защото трябва да си далеч от мен. - той се приближи и седна до мен на леглото, като хвана ръцете ми- Нади? Ти мен харесваш ли ме?
Аз не можах да кажа нищо. Просто го целунах, той веднага ми отвърна. Щом се отделихме той ме погледна право в очите. А аз се взихар в неговите шоколадови очи. Щом леко се опомних веднага му казах с усмивка на лицето. -Обичам те Парк Джимин. Шибано много те обичам. - щом чу това веднага ме прегърна, аз разбира се отвърнах на прегръдката му.
Седяхме така сигурно 5/10 минути. Изведнъж се сетих, че след няколко часа ще се върна в България. Усмивката ми се изтри от лицето и наведох глава, защото осещах, че ще за плача. Джимин го забеляза и веднага дигна главата ми и ме погледна с красивите си очи. Очите му бяха като бездщни от който няма спасение. Той заговори с прелесния си глас, още продължавайки да се взира в мен.
-Защо се натъжи? Какво стана? - Защото след накоко часа заминавам, а аз не изкам да съм далеч от теб. -Няма да допусна да си далеч от мен. Ще ти звъня през минута. Ще ти пиша постоянно докато накрая не ти омръзне от мен. Пък и поливин месец ще мине като едно мигване. Ще видиш. -Защо си толкова си горен? -Защото те обичам! -И аз те обичам!
Поседяхме още малко в стаята след което слязохме дол за да субщим на другите, че сме заедно. Те разбира се се зарадваха за нас. И ни пожелаха само хубави неща. Настъпи време да тръгваме и аз си взех куфарите и ги сложих в колата на Джин. Той много настояване да ни закара, на което ние не можех ме да откажем.
Край на ретроспекцията.
~*ГТНДени*~ Сбогувахме се със всеки и тръгнахме към колата. Качих е куфари те в багажника и тъкмо да се кача и аз в колата, когато някой извика името ми. Измести погледа си в посока на звука и видях.....
