Secret Love

18

~*ГТНДени*~

Когато се обърнах видях някакво момиче. Изглеждаше както момичето което ме нападна преди време. Тя дойде до мен, но аз се отрдъпнах. Щом и другите я видияха бързо Юнги и Нам застанаха пред мен. Джимин също застана пред Нади. Същото както застанаха и останалите момчета пред Еми, Юна, Мария.
Непознатото момиче се измя и заговори с злоба и пренебрежение.

??? - Лал. Какво си имаме тук? Седем идиота и техните малки кучки. Не си мислете, че така ще ги спасите от мен. А колкото до вас пикли очаквайте най-лошото.

Намджун- Какво искаш Хе? Не разбра ли вече? Ти не можеш да ни направиш нищо. И несмей да докоснеш момичетата. - каза и хвана ръката ми.

Хе- Сега не съм тук заради вас. Деница как е братовчедти? Не съм го чувала от много време. А как е Калоян? Разбрах, че още се упитва да се свърже с теб.

Аз-Какво искаш? И от къде ги познаваш? Какво си им направила? - вече си личеше как очите ми са се насълзили.

Хе- Оспокой се. Все още нищо не съм им направила, но няма да е за дълго. Ще си платиш, ти и твой те приятелки за дето се забъркахте с тези момчета. С МОЙТЕ момчета. И този път нема да се измъкне те само с един побой.

Юнги-Значи ти си я пребила? Как можа? Ти си психично болна
Ким Хе Ра. Не смей пак да я докоснеш. Разбра ли?

Хе- Оо хайде стегнисе. Много добре знаехте, че най-вероятно съм била аз.

Аз-Коя за бога си ти?

Тя си тръгна без да каже и дума. Аз веднага грабна телефона си и набрах братовчед ми. След малко той дигна.

Разговор

-Ало
-Добре ли си? Каде е Митко? Той добре ли е?
-Чакай. Какво е станало? Ние сме добре. Той в момента е до мен. Ще ти го дам.
-Ало. Како. Какво има? Кога ще се прибереш? Липсваш ми. - чух детското му глашче и сълзи се заформиха в очите ми.
-Здравей мили. Скоро се прибирам. И ти ми липсваш много. - казах сдържайки сълзите ми.
-Давам ти бате.
-Дени как си?
-Добре съм, но искам да се пазите. Щом се прибера ще ти обясня всичко. Чао
- Чао.

Край на разговора

Нади-Как са те? Кажи ми, че всичко е наред. - каза прегръщайки ме.

Аз-Добре са. Щом се върнем ще му мислим. Сега да по бързаме преди да испуснем самолета. - казах отдъпвайки се от нея.

Мария-Чакай. Няма ли да ни кажете кой е Митко?

Аз-Може ли да говорим някой друк път? Още не мога да ви кажа кой е той. Но ще го направя. Обещавам. Сега да тръгва ме.

Шуга- Ще дойда с вас. Искам да съм сигурен, че нищо няма да ви се случи.

Нади-Добре.

Ние се качихме в колата и Джин потегли. Аз седях отзад заедно с Нади и Джимин. Юнги беше отпред до Джин.

Докато пътувах ме изведнъж Юнги проговори.

Юнги-Дени знам, че не трябва, но ще ни кажеш ли кой е Митко? - попита пой леко изнервено. Май ревнуваше.

Аз-Съжалявам, но не мога. Забранено ми е. Много искам да ви кажа за него, но не мога. Ако разкрия  истината за него сега, ще ми забранят да го видя. А аз няма да го понеса.

Юнги-Добре тогава. - каза и повече не проговори през целия път.

След около 20 минути най вече пристигнах ме на летището. Разбира се си сложихме маски и очила, за да не ни разпознаят.

Вече бяхме вътре и в момента се сбогувахме с момчетата. Прегърнах Джин и Джимин. Утидох до Юнги и го прегърнах силно. Той също ме прегърна силно и прошепна в охото ми.

Юнги- Обичам те, Дени! Ще ми липсваш. Ще ти пиша постоянно и при първа възможност ще ти звъня. Найстина много те обичам.

Аз-И аз те обичам много захарчо.

Той постави една нежна целувка на вратъ ми без никой да забележи и се отръпна от мен. После каза на мен и Нади да се обадим веднага щом кацнем и да внимаваме за Хе.

В следващия момент обявиха полета ни. Ние се сбогувахме отново и се качихме на самолета.

След около 10 минути самолета излетя.

Обърнах се към Нади която седеше до мен и й казах.

Аз- Нади, може ли да те помоля за ослуга?

Нади- Да, разбира се. Каква е тя?

Аз- Делото ще се гледа след седмица. И ни трябва човек който да потвърди, че се грижим добре за Митко. Били могла ти да си този човек?

Нади- Разбира се. Ще ви помогна, все пак обичам Митко колкото теб и Боги(братовчед й). Няма да допусна да се върне при Божидара. - каза тя и хвана ръката ми.

Аз- Благодаря ти. Благодаря ти, че винаги си до мен.

Останалата част от полета мина неосетно. С Нади си говорехме, ядох ме от ужасната храна в самолета, лигавех ме се и спах ме.