Secret Love

32

~*ГТНДени*~

Интервюто за сега минава добре, но искам да приключва по-бързо за да се прибера и заспя най-после. Не знам защо, но от известно време се чувствах пракалено преуморена.

И така Мин и Тера задава въпрос след въпрос, а ние отговаряхме.

Мин- Сега ще ви попитае нещо, което всички тук искат да разбере.

Хоби- Нямаме търпение да зададете въпроса си.

Тера- Всеки тук иска да разбере дали има някой до вас.

Мин- Имали някой специален човек?

Тай- Всъшност искам да кажа и всички да разберат, че има едно момиче което обичам с цялото си сърце. И знам, че и тя също ме обича, което ме радва всеки път когато се сетя за това. И щом се сетя всеки път на лицето ми се появява най-голямата и изкрена усмивка. Искам да знае, че тя е виновна за тази моя усмивка и за това, че съм няй-щасливия човек на земята щом знам, че тя е моето момиче. Искам тя да знае, че съм лудо влюбен в нея и я обичам безкрайно много. Искам и да и благодаря, че направи времето в което сме заедно най-хубавото за мен. Радвам че споделих с нея последните три месеца. Тя е най-важния човек за мен. И се надявам тя също да е толкова лудо влюбена в мен колкото аз в нея. Тя е това момиче за което всеки ще убие. Това момиче е всичко за мен. Това момиче е.......Юна.

Юна щом чу всички тези неща, се разплака от щастие. Всички в залата гледаха към Юна, която стана и утиде да прегърне Тай. Изведнъж цялата публика започна да ракопляска и да вика "горчиво".
Тай целуна за бързо Юна и погледнаха отново към водещите.

Мин- Много се радвам, както и всички в залата се радват, че вие двама сте открили щастието и ви пожелавам всичко най-добро.

Тай-Благодарим ви.

Тера- А сега нека разберем дали и другите са намерили щастието.

Мин- Така е. Нека разберем.

Погледнах как останалите, който се спогледха на бързо и казаха в общ глас "да". А аз, Мария, Нади и Еме се окорихме на среща им.

Тера- И кои са късметлийките?

Кук- Когато се запознахме се карах с нея постоянно. Казвах й, че я мразя и сега не мога да си простя. Но аз го правех, защото мислех, че никога няма да мога да и дам любовта си и тя да я приеме и отвърне на нея. Мислех, че ако се карам с нея всички чувства ще изчезнат. Но грешах. Те се овеличаваха все по-вече и по-вече. Тогава не издържах и й признах за чувствата си. Противно на очакванията ми, тя отвърна на тези мой чувства. Тя ми каза, че се била влюбила в мен още в началото и просто ме търпяла, защото вярвала. Вярвала, че не съм такъв. Тя вярваше в мен и ме обичаше, когато се държах гадно с нея. Тя е човека, който преубърна живота ми с краката на горе. Обичам те с цялото си сърце. Мария, обичам те! И се надявам някога да ми простиш, че в началото се държах така с теб. - щом приключи с дългата си реч се личаха насълзеноте му очи.

Мария също се беше разплакала. Тя стана, отиде до него, хвана ръцете му и каза с тих глас думите "Простих ти" и те се прегърнаха.

Джимин- Момичето което превзе моя свят се казва Надежда и я обичам с цялото си сърце още от както се срещнахме на паркинга до Bighit. Обичам те, Нади!

Нади стана и отиде до него като и тя го прегърна.

Те бяха щастливи, защото най-после разкриха връските си. Повече нямаше да има се налага да крият връзката си. Щемисе и ние с Юнги да можем да се разкрием, но последствията нямаше да бъдат хубави. Погледнах към Юнги. Той също ме гледаше. И на двамани си личеше, че бяхме тъжни. И двамата искахме да разкрием връзката си, но не можехме.

Тера- Мого се радваме за вас. Пожелавам ви всичките да сте много щастливи заедно.

Мин- Ами вие? Нямате ли човек който обичате? - Попита и погледна към мен, Еми, Юнги, Джин, Джун и Хоби.

Джун-Ние още търсим тези хора. Но пожелавам скоро да ги намерим и да сме щастливи с тях.

Мин- Дано желанието ти да се изпълни в най-скоро време.

И така след това откровение отново се върнахме към обичайните въпроси. След още час шоуто приключи. Бяхме се събрали в гримьорната на момчетата и умувахме какво да правим с Ким, който сигурно ще е много бесен, защото не испълнихме нареждането му. Изведнъж усетих как ми се повдига и тръгнах бързо тоалетните за да по върна.

Щом излязох от тоалетната видях притеснение погледи на всички вперени в мен.

Еми- Дени, какво ти е? Защо повърна?

Аз- Сигурно съм яла нещо развалено. Не се тревожете добре съм.-Щом го казах ли се зави свят и за да не падна се подпрях на на стената. Юнги веднага дойде до мен и ме хвана за да не залитна пак.

Юнги- Дени, добре ли си? Какво ти е? Кажи ми. - звучеше притеснено и ме оглежда се цялата за да се увери в това което бях казала преди малко на Еми.

Аз- Добре съм. Нищо ми няма ви казах. Просто ми се зави малко свят. Нищо повече. Не тревожете. Чувствам се отлично.

Казах и се отделих от Юнги. Тъкмо да няправя крачка и отново ми се зави свят. Но този път повече. Юнги отново ме хвана и каза нещо, но не успях да го чуя, защото очите ми се затвориха и изпаднах в безсъзнание.