Secret Love

47

~*ГТНЮнги*~

Прекрачихме прага на къщата като аз носех багажите ни. Но щом погледнах на пред донякъде съжалих, че сме си тръгнали от хижата. Всички бяха в хола. Ама разбирйте апсолютно всички. Момчетата, момичетата, Боги, мениджърани и Джису, която е мениджър на момичетата. Всички. Гледаха ни лошо и имах чуството, че Боги всеки момент ще стане и ще ме убие. Дени се показа зад мен и попита леко оплашено.

Дени- Какво става? Защо всички сте тук?

Боги- Питаш какво става. Ще видиш кайво става. Ти си загазила яката. А този до теб ще го отнесе. Вие двамата за идкоти ли ни мислехте. Можеби ако не беше медията, нямаше и да разберем, че вие двамата сте заедно. Но се радвайте че само ние ви познахме. Всички папараци ви следят само за да разберат коя е приятелката на този така известен господин Мин Юнги. Сега ще ни обясните всичко от точка, до точка. Ясно ли е? И не смейте да спеставате нищо, защото сте стане по-лошо за вас. До кога мислихте да го криете и кога забога е станало?- попита той викайки, а Дени се скри зад мен.

Мениджъра ни- Мин Юнги, нали осъзнаваш, че това което правите е незаконно и ако накой друг който е извън тази стая разбере ще утидеш в затвора, групата можеби ще се разпадне и Деница ще бъде принудена да ходи на психиятър, само защото сте заедно. Замислихте ли се малко за последствията. Вие въобще мозак имате ли в тези глави. Това ли искате, кариерите ви да се разпаднат, живота ви да се провали и да влезнете в затвора.

Нади- Сами си изпросихте никога повече да не се видите. А, ти се засрами. Не е нормално един уж здраво мислещ 26 годишен мъж да се занимава с 14 годишно момиче. Ами ако и овредиш психиката. Ако поне те беше грижа за нея нямаше да го допуснеш.

Джису- От днес на вас ще ви бъде назначена охрана която нама да позвошява да се доближавате един до друг. Всички социялни мрежи, телефони и SMS ще бъдат блокирани и изтрити, за да не можете да комуникитрате един с друг. Вие ни карахте да стигнем до тук. Но го правим за ваше добре. Не искаме никой да страда. За вас ще е най-добре ако повече не контактувате един с друг и ние ще се погрижим това да стане.

Джин- Съжалявам брат, но този път не мисля, че има оправяне тази каша. И ти ще си понесеш последствията. Найстина не го очаквах от теб.

Стисках раката си в юмрук и вече усехтак как даже кокалчетата сами побелели. Челюстами се затегна и проговорих.

Аз- Нали не не искате да страдеме. Тогава не ни разделяйте. Вече веднъж това се беше случило и вие помните, как изпаднахме в депресия, а вие се чудехте какво ни става. Ето сега разбирате. Вече съм допускал тази грешка и не мисля да я допусна пак. Вярно е, че според вашите очи и тези на другите е грешно, но ние сме щастливи. Нали това искате да сме щастливи. Тогава защо правите обратното. Ако ни отделите един от друг, ще страдаме двойно повече. Разберете, че не можем да живеем един без друг. Това зад мен е смисала на всичко в живота ми. И макар и грешно я обичам. - обърнахсе към приятелите ни и ги попитах- Помнители когато ви забраниха да разкривате връзките си. Помнители колко нещастни бяхте. А сега замисляте ли се, че ние сме принудени да го правим от самото начало, точно заради това че вие ще ни накарате да се разделим.- погледнах към Боги - Обичам я. Не бих я изложил на риск без да преценя всичко. Знаехме, че все някога ще трябва да ви кажем, но отлагахме, защото знаем че ще се упитате да ни разделите. Спокойно мога да кажа, че от както тя е в живота ми, той е по-хубав. Никога няма да я нараня. А когато е имало такива моменти после съм срадал двойно повече. - после погледнах към мениджърите- Вярно е, че една глупава грешка ни е издала. Но чак сега. Винаги сме внимали в действията си. Никога не ни беше хващала камера и нещо друго. И присто ви моля да не ни разделяте. Ще крием връската си по-добре. Просто ни уставете да бъдем щастливи. - произнесох дългата си реч и хванах ръката на Дени като сплетох пръститени. Погледнах я в очите и бяха насълзени. Обърнахни лоце в лице. Погалих я по бузата и зашептях така че само тя да може да ме чуе.

Аз- Дени, не плачи. Моля те. Обещавам, че всичко на края ще е наред.

Джису- Моного мило. Но няма да стане. Решението е взето. И също така Деница ще се премести при братовчед й за по-сигурно. Историята за Ромео и Жулиета приключи тук и сега.

Направи знак с рака и дойдоха трима мъже който ни разделиха един от друг. Дени отново заплака. Мъжа започна да я дърпа извън къщата за да я отведе от тук. Зпочнах и аз да се дърпам в очит да се освободя от хватката на тези горили зад мен, но опитат ми беше не успешен. Крещях, виках и псувах докато гледам как какчват Дени в накаква кола и потеглят. Боги също беше тръгнал. Копелетата които ме държаха ме завлякоха в моя та стая като ми заключиха всички прозорци, а после и вратата за да не избягм.

Бях сам в стаята и трошах всичко което ми се изпречи на пътя. Сълзите се спускаха по лицето ми. Паднах на земята след като строших свичко в тази стая. Имаше само едно нещо което не бях докоснал. Утодох до гардероба, отваряйкиго. Бръгкнах в едно чекмедже и от там извадих пижамата на Дени. Тя винаги седеше тук.

Взех я и после се облегнах на стената като бавно се свлякох по нея. Сълзите продължиха да падат като водопади от очитеми, а аз гушнах меката й пижама и заридах по-силно.

Припомням си всеки момент. Всеки хубав спомен който съм имал през изминалите месеци.

Не тябваше да допускам отново да ми я отнемат. Този път беше сериозно.