На сутринта Дени се събуди от алармата на телефона си, която й напомняше, че трябва да заведе Митко на детска градина.
Докато тя се управяше Юнги се беше разбудил заради алармата. Той видя че на леглото Дени я нямаше и реши да я потърси. Отиде до банята където тя тъкмо си беше измила лицето. Промъкна се зад нея и я прегърна в гръб като обви силните си ръце около тънката й талия. Наведе главата си и постави една нежна пеперудена целувка на рамото й след което с тих глас каза.
Юнги- Защо си станала толкова рано? Надявах се днес да можем да прекараме време заедно.
Дени-След малко ще заведа Митко на детска градина. Ако искаш ела с мен. След като го заведем ще имаме около 5 часа да правим каквото решиш, защото с момичетата решихме да ви завдем до залата за танци по-късно. Какво ще кажеш? - попита като се убърна кум него и го целуна за бързо.
Юнги-Ами....... И без това няма какво да правя. Пък и това са 5 часа с теб така че няма да пропусна. Но нека да се разказва ме из града. От отдавна не съм се разкарвал.
Дени-Това е хубава идея. Пък няма да ти трябва дегизировка, защото тук няма дръги армита за ваше добро.
Юнги-А всъщност как така няма други армита тук?
Дени- Ами така, тук не са много по този стил музика за жалост. Много е гадно да си единствения кейпопър на някое място.
Юнги- Сигорен съм в това.
Дени- Знам. А сега ще те уставя да се оправиш, а аз ще ида да събуда малкото зверче.
Юнги-Хайде отивай.
~*ГТНДени*~
Радвам се, че ще има време за нас. Най-после пак ще сме сами за малко.
В Корея нямахме големи възможности да излизаме често заради работата, но сега са в почивка и се надявам да прекараме времето тук заедно. Но трябва да ги питам до кога са тук. Намислила съм едно нещо ако останат малко по-дълго. Но ще остане изненада за сега.Отидох до леглото и започнах да милвам Митко по лицето за да го събудя. След молко си отвори малките сънени очички и ми се усмихна.
Аз-Хайде ставай. Утиваме на детска градина.
Митко-Не ми се ходи. Искам тук с вас.
Аз-Ако идеш после ще ти взема сладолед и ще те уставя да гледаш детски до вечеря.
Митко-Добре.
Аз му помогна са се управи и слезнахме дол за бърза закуска. Но щом слезнахме се шокирах. Всички бяха заспали на пода и от тях вунеше на алкохол. Бързо утидох в кухнята с Митко и му дадох да закуси. След малко дойде и Юнги също учуден от гледката в хола.
Юнги-Те да не би.......
Аз-Да напилиса се като свине и са заспали там.
Митко-Како, готов съм.
Аз-Добре хайде да тръгваме.
Юнги-Хайде мъници.
Митко- Аз не съм мъник.
Аз-Нито пък аз.
Юнги- Знам, ти си смърф.
Аз- Но съм твоя смърф.
Юнги- И това е така. Ти си моя смърф.
Митко- А аз кво?
Юнги- Ти си нашето минйонче.
След още малко бъбрене тръгнахме. По пътя до там не спряхме да се смеем.
Ние оставих ме Митко и тръгнахме да се разхожда ме. Минахме през парка и решихме да седнем там за малко.
Юнги- Как така Митко и Боги знаят корейски?
Аз- След като научих езика накарах и братовчед ми да го научи, защото мислехме след като свърши учебната година да се преместим в Корея. Мислим, че така ще се отървем най-после от Божидара и ще живеем спокойно. И затова в къщи започнахме от време на време да му говорим на корейски за да може да го запомни.
Юнги- И сега значи след като свърши учебната година ще дойдете за окончателно там. И повече няма да си тръгваш. - попита той вълдъшевено.
Аз- Да. Ще останем там за винаги.
Той ме целуна и задълбочи целувката, чак след като се отделихме заради липсата на кислород, той проговори.
Юнги- Никога повече няма да те пусна.
Аз- Никога повече няма й да се наложи.
След което пак се целунахме, но този път за по кратко.
Аз- Междо другото да кога сте тук?
Юнги- Ами успяхме да си издейства ме две седмици почивка. - една грамада усмивка грей а на лицето му. - Защо питаш? Да не би вече да ме гониш?
Аз- Де да можех, но ако го направя сърчицето ще ми се скъса.
По говорих ме си още, след което продължи ме разходката. Показах му всяко едно място из къде където ходя или минавам. А той пък постоянно ме питаше кога ще го запозная с мойте приятели.
Аз- Доооообрееее деееее. Ще те запозная с тях. И без това са в отбора по танци така че.
Юнги- Йей. Все пак искам да знам с кой излизаш, когато ме няма.
YOU ARE READING
Secret Love
RandomТя и той не бива да са заедно. Не им е позволено да са заедно, но какво ще стане ако те не послушат хората? Дали ще има щастлив край тяхната история? А дали въобще ще е така както те искат? Започната на: 11.06.2019 г. Завършена на: 18.11.2019 г.