~*ГТНДени*~
Три месеца по-късно.
Бях найстина щастлива, защото живота се нареждаше. С Юнги бяхме по-щастливи от всякога. С момичета отново разбивахме класации. Божидара не я бяхме виждали от делото на сам. Компанията ни беше пуснала в отпуск за две седмици и свички бяйхме щастливи че ще си починем малко. Но аз в момемента слагах накакви дрехи в един малък сак. С моето шуши (Шуга) решихме да утидем в хижата за няколко дни. От одавна не бях уставали сами пък и щяхме да си прекаме хубава. Да си починем, да не се крием. Какво повече да иска човек.
Взех си сака и слязох дол в хола. Всички бяха там и гледха някакъв филм на телевизора. Присъединих се към тях и се загледах.
Щом свърши, Юнги се изправи и каза че трябва да тръгваме. Разбира се другите не знеха къде утиваме. Те мислеха, че аз утивам при Боги, а Юнги в Тегу за няколко дни при родителите си.
Влезнахме в колата и потеглихме. По пътя спряхме пред един магази, защото трябваше да вземем храна за там. Бяхме сложили маски слънчеви очи и шапки нищо, че беше едва Ноември месец. Юнги беше обвил ръката си около кръстами и обикаляхме магазина. Разбира се без да забележи Шуга сложих няколко шокалда в количката. Не знам защо но той не мибдаваше да ям сладко. Казваше, че не е собре за мен и не е полезно. Но аз не го слушах много.
Та както и де напазарувахме и уставихме нещата в багажника. Аз долепих на бързо уснитеси с тези на Юнги и се уамихнах детински. Той също се усмихна и пак ме целуна, но този път задълбочи целувката. От дръпнах се от меките му устни и започнах да го бутам леко, а той ми се подсмихваше, че бях цялата червена.След полувин час прекаран в разговори, смях и надпяване на радиото най-после бяхме в хижата.
Тъй като си беше студено, Юнги утиде да вземе дърва за камина, а аз готвех.Чух как Юнги влезе и затвори входната врата. След минута беше в кухнята при мен и ме бехе прегърнал в гръп, като ни долепи плътно един до друг.
Юнги- Каквооо гооотвиш?
Попита той лигавейки се.
Аз- Знаеш ли? Май взе да прихващаш от моята лиготия.
Засмях се аз. Леко се обърнах към мего и го целунах по бузата, после отново се съсредоточих върхо ястието което приготвям.
Юнги- Какво да се прави? Страхно много ми влияеш. Даже без теб не бих живял.
Аз- Вечерята е готова.
Размених ме си няколко целувки и прегрътки след което седнахме да вечеряме.
Щом се наядохме утидохме в хола и седнах на дивана чакайки Юнги да запали камината.
За бързо отидох в кухнята и направих топъл шоколад и за двамани и се върнах при него. Той тъкмо запали камината и се настани до мен на дивана. Сгушихмесе един в друг и си говорехме.
Юнги- Предлага утре да се разходим малко из планита. Има много хуба еко пътека тук. Ще ти хареса.
Аз- Съгласна съм, само да се заедно. Не искам тези наколко дни да приключват. Щом се върнем в Сеул отново ще прябва да се крием.
Юнги ме челуна по главата и заговори- И аз не искам. Но все някога ще трябва да се върнем в Сеул. От доста време си мислех, дали да не кажем на момчетата и момичетата. Вярвам, че те ще могат да ни разберат и ще ни подкрепят. Икам всеки да знае, че ти си моето момиче, моета годеница, но макар и да трябва да се примиря с това че ще устанеш в тайна, не ни пречи да им кажем.
Аз- Може би си прав. Може да им кажем когато се приберем.
Погледнах го в учите, а той ме целуна по устните и ме прегърна по-силно.
И така подчти цала нощ гледахме камината. Беше ни толко топло, толко приятно и толкова уютно.
По едно време усетих две меки усти на рамото си. Убърнах се към Юнги о слях устните ни. Юнги застана над мен и продължи да ме целува страстно. Плъзнах ръцете си по него и хванах края на блузата му като я изхлузих от него. Той също свали моята блуза и тогава нещата се разгорещиха.
YOU ARE READING
Secret Love
RandomТя и той не бива да са заедно. Не им е позволено да са заедно, но какво ще стане ако те не послушат хората? Дали ще има щастлив край тяхната история? А дали въобще ще е така както те искат? Започната на: 11.06.2019 г. Завършена на: 18.11.2019 г.