Secret Love

35

~*ГТНДени*~

Стоях и гледах в една точка сигорно около 5 минути, но накрая Боги ме извади от транса в който бях попаднала.

Боги- Макар и проблема да е серииозен вярвам, че ще намерим решение все някък.

Аз- Не мога да го повярвам. Защо сега? Защо всичко се случва сега? Живота беше добре и сега всичко се провали.

Отново заридах на рамото му. Исках да изплача всиччки останали сълзи в мен. Исках, но не можех. Не можех, колкото и да се стараех. Плачех и плачех на рамото на братовчед ми. Единстеното което ме радваше е че той беше до мен. Митко съшо беше тук. Притеснявам се за бъдещето на брадчето ми, но ще се постарая да живее прекрасен живот. Обещавам си, че ще му осигурия най-хубавия живот. Каквото и да ми коства.

Усетих, че Боги е заспал и затова се изправих и взех едно удеало с което да го завия.

Щом го завих утидох до Митко на леглото и го гледах как спи сладко, сладко...

Погледнах през прозореца и видях хилядите звезди изкрящи на небето. Взех си слуитчара и излезнах от болницата. Седнах на една пейка в двора и отново се загледах в небето.
Този път звездите по-силно. Можеби така ми се стува, а можеби не. Но ми харесва да ги виждам по-изкрящи. Напомнями как с Юнги лежахме на леглото в хижата и вечер наблюдавах ме зведите през големите френски прозорци в стаята.

Докато гледах към небето накой застана пред мен. Одръпнах погледа си от красивите звезди и го насочих към човека пред мен.

Аз-Какво правиш тук?

-Не може ли да поговорим?

Аз-Не отговаряй на въпросите с въпросите. Аз те попитах първа Ноа. (за който не помни той е от танцорите в Bighit)

Той въздъхна и седна до мен. Погледна на горе към небето и проговоти тихо сякаш някой го преследваше.

Ноа- Тук съм, защото......преди наколко дни при мен дойде Хе Ра. Тя започна да ми говори как ти си излизала с Мин Юнги и как ще ти отмъсти, че си й го откраднала и тем подобни.

Аз- И какво искаше?

Ноа- Иска да и помогна. Мислиси, че ако станем по-близки, ти ще тръгнеш с мен. А после аз ще трябва да ти зарбия сърцето.

Аз-А ти повярва ли й за това с Шуга?

Ноа- Не. Не вярвам, че вие двамата  якога ще можете да бъдете заедно. Нищо лично, просто това ще до някъде извратено. Та той е на 26, а ти на 14. Най-малкото е, че биха го обвинили за педофилство.

Аз- Прав си. Как е могла да си го помисли?!

Ноа- Не знам. Но се радвам, че няма как да е вярно.

Аз- И защо се радваш?

Ноа- Дени...аз те харесвам. Харесвам те още от както се запознахме на първата ви тренировка с нас, танцьорите.

Аз-.......

Ноа- Не ми казвай нищо. Знам че не изпитваш същите чуства към. Но винаги ще ти бъда стария приятеля, ако още искаш де?

Прегърнах го и прошепнах в ухото му

Аз- Моля те остани с мен. Имам нужда от приятелска подкрепа в момента.

Той само ме прегърна по-силно. След около пет минути се отделихме и започнахме да си говорим.

Ноа- Дени?

Аз- Да?

Ноа- Може ли да ми кажеш защо остана в болницата?

Аз- Имам Ортостатична хопотония.

Ноа- Поне да се радваме, че не е толко сериозно.

Аз- Да, имаш право.

Ноа-До кога ще останеш в болницата?

Аз- Още три дни. После ше премина на домашно лечение.

Ноа- Това е чудесно.

Поговорих ме си още малко и аз се прибрах в болницата. Легнах на леглото до братчето ми и заспах.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Най-после съм си у дома. Е по скоро в апартамента с Боги и Митко, но пак е дом.

В момента седяхме на диеана и тримата гледахме Маша и мечока. Чух как на врата се звънна. Стнах от дивана и се насочих към вратата. Човека от другата страна ставаше все по-настоятелен и настоятелен натискайки звънеца. Сложих ръката си на бравата и натиснах на долу. Отворих вратата и пред мен седеше човек който си мислих, че повече няма да видя.....