Secret Love

33

~*ГТНДени*~

Отворих очи и бяла светлина ме заслепи и накара отново да ги затворя, като ги стиснах заради яркостта.
Премигнах няколко пъти и осъзнах, че не се намирам в моята стая. Премигнах през стаята с поглед. Стаята беше в бяло, а леглото на което лежах беше точно до прозореца. Погледнах през него и видях дозина папараци. Бързо отместих погледа си и отново се огледах. Сега забелязах, че бях сама в стаята. До леглото имаше поставени системи. Тогава ми светна, че това е болница. Тъкмо да се изправя, когато отново ми се зави свят и пак заспах.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Събудих се отново в тази стая, но този път не бях сама. Тук беше и една от сестрите и пишеше нещо в някаква папка. Тя видя, че съм се съббидила и дойде при мен. Направи нещо на системите и ме попита с спокоен и жагрижен глас.

С(сестрата) - Как се чувства те?

Аз- Добре. Защо съм тук?

С- Припаднала сте от преумора. Сега ще добре, но си почивай те.

Аз- Добре. Благодаря ви.

С- За нищо. Приятели те ви са отвън. Да ги повикан ли?

Аз- Да, моля.

Тя ми кимна и излезе от стаята. След няма и секунда всички влетяха в стаята ми. Момичета веднага тръгнаха да ме прегръщат, а момчета също не останаха много назад с това.

Еми- Дени, какво стана?

Мария-Казаха, че си при паднала от преумора. Какво си правила, че да се преумориш?

Юнги-Но добре, че сега си добре.

Аз- Спокойно бе хора. Виждате че съм добре.

Нади- Да завиждам колко си добре. Това не ти се случва за първи път Дени. Спри да застрашаваш живота си.

Юнги- Как така не се случва за първи път?

Аз- Нищо.

Юна- Не, кажа какво е правила?

Нади- Когато бяхме в България докато завършим, тя припадна няколко пъти. Докторите се бяха усъмни ли, че може да са епилептични припадаци. А всичко беше станало само, защото не искаше да ядеш и съвсем съзнателно се претуварваше. Защо го направи тогава?

Аз не посмях да кажа нищо, а само сведох глава. Никога не бих искала да стигна до припадаци. Просто не можех да се понасям. Какво им причиних тогава. А само ако разберат истинската причина защо стигнах до таково състояние, сигурно нямаше да искат да ме погледнат.

В този момент бях готова да да за плача. Просто исках да си излезя всичко. Но не можех. Не искам да ме виждат да плача.

Юнги- Може ли да излезете за малко от стаята?

Джимин- Защо?

Юнги- Искам да поговоря с нея насаме.

Еми- Хайде. Нека излезем. Имате 10 минути, а после се връщаме за да продължим конско то си с Нади.

Юнги- Добре.

Те излязоха от стаята и затвориха вратата. Юнги- Сенда на леглото до мен и хвана ръката ми.

Юнги- Сега си добре, нали?

Аз само кимнах.

Юнги- Защо си направила това?

Не издържах и заплакъх. Той ме придурпа в обята си и с едната си ръка галеше косата ми. Щом малко се успокоих, се отръпнах от прегръдката и го погледнах в очите, но побързах да погледна на другата страна и за говорих едва едва.

Аз- Съжалявам. Съжалявам, че не ти бях казала по-рано. Просто ме беше страх как ще региърш. Страхувах се че ако разбереш, защо си бях причинила всичко това ще ме оставиш.

Юнги- Защо да го правя, като аз те обичам?  И ти бях ищобещал, че никога няма да те оставя. Не помниш ли?

Аз- Помня, и то много добре. Но моето няма прошка.

Юнги- Плашиш ме какво си направила, че да не мога да простя?

Аз от ново заплакъх и за говорих докато горчивите сълзи се стичаха от очите ми. - малко след като се върнахме в България се прибирах от тренировка. Докато вървях към в къщи, някой ме хвана и завлече в една уличка. Този някой се оказа-казах и прегърнах шумно-Калоян. Той ми каза, че ще си платя за това че съм го зарязала. А тогава в нега полза беше, че вече беше тъмно и никой нямаше по улиците. Този ден той ме-още венаж прегкътнах преди да продължа - Тогава той ми посегна и ме изнасили.

Отново сълзите ми се спускаха по лицето. В този момент не смеех да изпарява погледа си. Не можех да го погледна в очите. Той стана и излезе от стаята като тресна вратата с цялата си сила. Аз се свякох на земята и започнах да плача още повече. Момичета влезнаха в стаята и щом ме видяха на земята веднага се втурнаха към мен. Задаваха ми въпроси, но аз постоянно мълчах. Накрая събрах сили и им казах да ме оставят сама.

Обикалях стаята и се нядявах това което се случи да е просто сън. Надявах се да се събудя в хижата прегърната от силните ръце на Юнги, но така и не се събуждах.

Цяла нощ стоях гледайки пред прозореца надявайки се да видя паркиращата кола на Юнги. Надявах се да дойде. Исках поне са усетя устните му за последно, защото знаех, че той вече сигурно не иска да има нищо общо с мен.