Secret Love

19

~*ГТНЮнги*~

Те излетяха, а ние се върнахме в къщата. Всички бяха в хола и гледаха телевизия. Аз се качих в моята стая и погледнах леглото. Леглото на което тази сутрин се събудих до Дени. Липсва ми толкова много. Не знам как ще издържа толкова дълго без да я виждам, без да си я гушкам вечер. С кой ще си говоря. Само тя ме разбираше.

Не исках да продължавам да мисля за това и влезнах да се изкъпя.

След като излязох от банята, след дълъг и успокояващ дуж се оправих и слезнах дол. Всеки беше на телефона си. Само Джин и Мария баха в кухнята и готвеха. Аз също седнах на дивана и започнах да си гледам телефона.

След половин час Джин субщи, че вечерята е готова. Всички отидохме в трапезарията и започнахме да ядем в мълчание. Изведнъж Мария каза с раздразнение.

Мария- Не издържам. Искам да знам кой е този Митко.

Кук-Мими успокой се. Ще разберем рано или късно. Дени каза, че ще ни каже.

Джимин- Когато бяхме в колата на път за летището Шуга пак я попита кой е. Но тя каза цитирам "Забранено ми е. Много искам да ви кажа за него, но не мога. Ако разкрия истината за него сега, ще ми забранят да го видя. А аз няма да го понеса." . Което според мен означава, че все една от вас трябва да знае нещо. Нали сте нон стоп заедно.

Еми- Така е. Помислете малко. Тя се обади на братовчед си, който й даде да говори с него. Тоест той е бил в тях. Значи единственият който може да го познава е Нади, защото те са от един град и се познават откакто са се родили. Тя ще познава всеки с който Дени някога е общувала.

Юна- Ти си права. Но нека изчакаме Дени сама да ни каже. Щом е казала, че й е забранено сега, значи ще чакаме.

Аз- Нека я уважим. Тя ще ни каже истината, знам го. Тя ще ни каже всичко когато трябва.

Те се съгласиха с мен и продължихме вечерята си. Щом се наядох си утидох в стаята и заспах.

При Дени и Нади
~*ГТНДени*~

Преди малко кацнах ме. Мислих си да звънна на Юнги да му кажа, че съм пристигнала, но в момента там е около 2 сутринта. Затова ще му звънна малко по-късно.

В момента сме в колата и пътуваме към родния ни град с Нади, намиращ се на около час път от София.

Туко що пристигнах в града. И сега влизам в къщата. Още щом отворих вратата две малки ръчички ми прегърнаха краката. Това беше Митко. Веднага го взех в ръцете си и го прегърнах. След секунда се появи и братовчед ми, който също се присъедини към прегръдката.

Щом се отделихме от прегръдката. Боги ми взе куфара и го пребра. Аз влезнах в къщата още държейки Митко на ръце. Отидох в хола и седнах на дивана.

Митко- Како нали повече няма да си тръгваш?

Аз-Никога повече няма да си тръгна, обещавам. - казах като го боцнах по нослето. Той ми се усмихна и тогава дойде Боги.

Боги- Много му липсваше. Нямаше търпение да си дойдеш..... Е, как мина в Корея.

Аз-Момчето ми утиди да си играяш.

Митко-Добре, како.

Аз-Всичко е прекрасно. Докато бях там успях да разгледам и харесах една много хубава детска градина за Митко. Мисля, че там ще му хареса. Ще е в безопасност.

Боги- Знам. Но сега нека се съсредото чим върхо това как да спечелим делото.
Междо другото какво беше станало преди полета? Звучеше изплашена.

Аз- Нали шефа искаше да се правим на двойки с накои от момчетата от BTS. Малко след като го обявиха ме нападнаха и пребиха за да оставя момчето на което бях фалшива приятелка. Днес преди да тръгнем за летището се появи едно от момичетата пред къщата. То пак заплаши мен и момичетата да оставим момчетата. И каза, че ако него направим ще ви нарани. Каза и, че Калоян продължавал да ме търси. Исплаших се, че може да ви е направила нещо. Затова се притесних.

Боги- Спокойно ние сме добре и ще сме предпазливи. Ще видиш, че накрая всичко ще е наред.

Аз- Дано си прав.

Продължихме да опсъждаме още неща и така деня мина. Реших да спя при Митко, тъй като той много трудно заспива ако няма никой до него. Но какво да го правя.