Secret Love

4

-*На сутринта
~*ГТНДени*~
~6:30 часа~

Събудих се от само себе си. Управих се и излязох да тичам. Тъй като къщата беше извън града, реших да по тичам в малката горичка зад къщата.

~*ГТНДжин*~
Беше около 7:30 сутринта и вече бях приготвил закуската, когато всички започнаха да слизат един по един. След около 15 минути почти всички бяха тук.

Аз- Някой ще извикали Дени и Чонгкук за закуска?

Еми- Дени я няма. Сигурно е излязла да тича.

Юнги- Тя спортува? - попита с учудване той. При което леко се изкикотих. - Ти пак закаво се смееш? - попита ме.

Аз- Нищо....Добре, а някой ще извикали Чонгкук?

Джимин- Аз ще утида.

: Ок.

Аз и отсналите си продулжихме закуската и след 10 минути Дени се върна от тичането си.

Дени- Добро утро! Как сте?

: Добро утро!

Аз- Ще закусваш ли?

Дени- Не. Ще се управя и тогава ще закуся.

: Ок.

Тя се качи в стаята си и след още 10 минути Джимин и Чонгкук дойдоха. Като се личеше, че Чонгкук е ядосан за нещо.

Аз- Добро утро момчета.

Джимин- Добро да е. - каза като изпофтя.

Аз- Кук а ти няма ли да кажеш нещо.

Кук- Какво да кажа. - направи се на ударен. Което неми хареса.

Хосък- Нищо. Аре управай те се и да вървим към студиото, защото вече е 8:30.
: Добре.

Всички станаха и отидоха да се оправят. След като отсервирах се качих и аз да се оправям.

*Молко по-рано в стаята на Кук*
~*ГТНКук*~

Докато си седях в стаята, защото не исках да закусвам с онези момичета. В стаята ми влезна Джимин. *Какво ли ще иска пък сега? * си мислих.

Джимин- Кук ще слезнеш ли да закусиш?

Аз- Не съм гладен.

Джимин- Добре. Но ще ми кажеш ли защо толкова се ядоса вчера заради това, че момичетата ще живеят тук.

Аз- Не мисля, че ти дължа обяснение.

Джимин- Напротив дължиш ми.

Аз- И от какъв зор. - погледнах го с насмешка.

Джимин- Ако неми кажеш, ще кажа малката ти тайна на Джин.- при това негово изказване, изтръпнах и окорих очи. Ако си отвори устата щях да умра. - Е, ти решаваш. - какво да правя ще го излъжа нещо пък после ще му мисля. Просто нямаше начин да му кажа защо наистина не ги искам тук.

Аз- Не ги искам тук, защото ни беше перфектно като сме само момчета. Сега трябва да се съобразавяме с техните прищевки на момичета. И няма да е както преди. Разбираш ли ме? Пък и след две седмици се връщат и момчетата от ТХТ. Така че. - казах надявайки се да ми е повярвал.

Джимин- Аха така значи..... Ти ревнуваш от момичетата.

Аз- Не ревнувам, просто не ги искам тук.

Джимин- Ревнуваш и още как. - аз се ядосах, станах от леглото и излязох като го бутах напред.

Слезнах ме да закусваме и всички бяха дол на закуска. При което се ядосах още. Джин ми каза "Добро утро", но аз просто се направих на ударен и не утвърнах. Така закусих ме и след това тръгнахме към студиото. Момичетата за щастие бяха в друга кола затова не се наложи да ги търпя и по пътя.

~*ГТНМария*~

От както с момичетата се появихме тук отношението на Чонгкук ми направи впечатление. Той се държеше някак много странно с нас. Не го разбирам, но какво да се прави. Надявам се поне в бъдеще да се разбираме по добре.

Аз и момичетата бяхме в офиса(студиото), и чакахме да видим Джису. Тя вчера ни каза, че днес ще ни представят на останалите които работят тук. След 5 минути Джису се появи.

Джису- Дбро утро момичета.

: Добро утро.

Нади- Джису, можели да питам какво се очаква от нас на срещата?

Джису- Спокойно, единственото което трябва да направите, е да се усмихва те.

Дени- Най после, нещо по силите ми. - всички се засмяхме на изказването й.

Еми- Добре, нака да влизаме.

: ок.

Джису- Айде след мен. - Ние тръгнах ме след нея.

Тя ни заведе в някаква конферентнана зала. Ние седнахме на предназначените места и зачакахме. След 10 минути стаята се напълни с хора който не съм виждала никога. Последни влязоха BTS и директор Ким. Момчетата седнаха срещо нас.
А директорът седна на централното място и каза.

Д-р Ким- Добър ден.......

И така започна срещата. След половин часаовото ни представяне, най-после бяхме свободни. Или поне така си мислех ме, докато директор Ким не каза да изчакаме за малко заедно с момчетата от BTS за да ни каже нещо. Учудих се какво има да ни казва, затова пак си седнах мирно на стола. Примера ми последваха и останалите в стаята. И тогава директор Ким се изправи и каза....