Secret Love

34

~*ГТНДени*~

Лежа върхо белите чаршафи на болничното легло, гледайки през прозореца, очаквайки нещо да се случи. Погледнах към часовника окачен на стената. Очудих се, че е 23:46. Обикновенно заспивам много по рано, но днес не мога да заспя. Имам някакво странно чуство. Не знам какво, но нещо не беше на ред.

Мина седмица от както ме бяха приели. Оказа се, че не гладът и преумората са били причинили припадаците. Мина и седмица от както никой не е виждал Юнги. Момичета ми казаха, че онзи ден щом излязал от стаята бил побеснял.
Казаха и че е тръгнал на някъде. Всички го издирват. Пуснаха го за издирване, но нямаше и следа. Сякаш се е скрил в дън земя.

Неусетно от очите ми бяха започнали да падат сълзи. Изтрих ги с опакото на ръка си и отново започнах да гледам през прозореца в очакване. В очакване, че ще видя Юнги. Дори да го бях видяла само как върви по отсрещната улица щеше да ми бъде достатъчно за да знам че е добре и е жив.

Ами ако му бях казала още в началото? Дали щеше да рейгира по същия начин? Дали щеше да остане с мен? Дали би ми простил? Дали още ме обича или вече не?

Главата ми се пълнеше с въпроси на който не успявах да намеря отговори. Или просто не исках да ги приема?

Отново заплаках. Не искам да живея в всят без Юнги. Искам да е тук и да избърше сълзите ми. Да ме прегърне и да каже, че ми е простил. Но не може да стане. Не може, защото него го няма. Няма го и вече не издържам. Ако повече няма да усетя меките му устни въобще не искам да живея.

Станах от леглото и реших да се разходя из двора на болницата. Трябваше да прогоня мислите за самолбиство от главата си. Докато бях жива още имаше минимален шанс да видя Юнги. Тъкмо тръгнах към вратата, когато тя се отвори. От стъпих крачка на зад. Бях изненадана да видя в полунощ на врата на болничната стая да стой........................Боги!? Той беше взел на ръце спящия Митко.

Аз- Влез. Защо си тук толкова късно?

Боги- Имаме проблем.

Беше единствено което каза. Влезна и остави Митко на леглото, като го зави с завивката. След това погледна към мен с поглед който описваше голямото притеснение на лицето му.