43

112 6 2
                                    

~*ГТНДени*~

2 месеца по-късно

Турнето най-накрая приключи. След 2 умурителни месеца, най-накрая свърши. В момента се намирах в апартамента при Боги и Митко. Толкова много ми липсваха двамата.

Докато играехме на една игра на вратата се звънна и Боги утиде да види кой е. След малко се върна и държеше плик в раката си.

Аз- От къде е?

Боги- От съда.

Погкеднах го стреснато и неразбирармо. Той отвори плика и прочете написаното след което направи птитеснена физиономия и ми го подаде. Взех листа и започнах да чета на глас.

Аз- "Уважаеми господин Владимиров. Уведомявамеви, че е подадена жалба против вас и сте длъжен на (няква дата) да дойдете в съда. Там ще се проведе дело за попечителсва над малолетния  Домитар Владимиров и малолетната Деница Владимирова."

След като го прочетох изпаднах в шок. Само един човек може да направи такова нещо. Този път Божидара прекрачи границата. Ще си плати за това. Но първо да видим какво ще правим със Боги. Погледнах го, а той беше подпрял лакти на коленете си и вплел длани в косата си.

Митко- Како, батко какво ви има?

Попита с нежното си детско глашче.
Погалих бузката му и му какзах миличко.

Аз- Нищо ни няма, не се притеснявай. Сега икам да утидеш в стаята си и да изберех нещо което да рисуваме, а аз ще дойда след минутка.

Той кимна и се затича към стаята си. Отново погледнах към Боги и заговорих.

Аз- Какво ще правим сега?

Боги- Ще се борим. Няма какво друго да направим. Още утре след работа ще утида да наема адвокат за делото. Ти ще останеш с Митко тук. Няма да го водиш на детска градина. Не искам Божидара да ви направи нещо преди делото.

Аз-Добре. Аз ще утида при Митко. Ти си почини.

Той се изправи от дивана и дойде до мен прегърнаме и постави целувка на главата ми.

Боги- Обещавам, че ще направя всичко за да останете с мен......Лека нощ.

Аз-Лека нощ.

Той си утиде в стаята и затвори вратата. Аз утидох в стаята на Митко и го заварих да рисува. Седнах до него на земята и започнах да го гледам.

След време видях, че е станало късно и го сложих да спи. За щастие заспа веднага. Реших да се убадя на Момичетата за да им кажа, че няма да се прибирам и да не се притесняват.

Начало на разговора

Аз- Ало, Еми?

- Да?

Аз- Аз ще устана при Боги тази седмица. Звънанх за да не се притеснявате къде съм.

- Добре. Няма проблем и приятно изкарване.

Аз- Мерси. Чао.

Край на раговора.

Уставих телефона на масата и се излегнах на дивана заспивайки мигновенно.

~*ГТНЮнги*~

Докато седяхме в хола и гледахме филми телефонана на Еми звънна.
Проведе бърз разговор с някой и затвори като направи доста очудена физиономия.

Намджун- Кой беше?

Еми- Дени. Каза че до края на седмижата ще устане при Боги.

Мария- Странно. До сега не е остава толкова време.

Еми- И аз тва си викам.

Защо бяха толкова очудени от това. Не виждам смисъл. Но защо Дени каза първо на тях за това, а не на мен. Вечерта ще я питам сега да си догледам филма.

И така филма свърши, а аз писах на Дени, но тя не ми отговаряше. Притесних се, но бързо отпратих тези мисли и просто реших, че сигурно е заспала. Реших и аз да си легна.

Мисля утре да утида до Дени и да изведа на вън, ще вземем и Митко и ще си прекараме добре.

С тези мисли заспах.

На сутринта

Събудих се преди един час и сега се управям. Ще утида до апратаменна на Дени. Само се надвам Боги вече да е утишал на работа и да не ме види. Взех си телефона, портмунето и ключовете и излязох от нас.

Потеглих с колата и след полувин час вече бях пред блока.

Застанах пред врата на апартаменна и звъннах на звънеца. След наколко секунди се чу шим и вратата се отвори. Пред стоехе малкото сладурче. Наведохсе за да сме на едно ниво и го попитах с усмивка на лице.

Аз- Кака, вкъщи ли си е?

Митко- Бате каза да не пускане никой вкъщи. Съжалявам бате Юнги.

След миг на вратата се появи и самата красавица която търсех. Погледнаме стреснато и ме дръпна вътре. Затвори бързо врата и каза на Митко да ни устави за малко.

Дени- Защо си тук. Ами ако някой те беше видял? Кокво щяхме да правим?

Аз- Успокой се. Тук съм за да излезем. Ще вземем и Митко с нас. Знам един много хубав и спокоен парк близо до града. Ще утидем и ще се разходим. Ше се забавляваме. Ще си прекараме чудесно. От отдавна не сме излизали.

Secret Love Where stories live. Discover now