Secret Love

42

~*ГТНДени*~

Събудих се от лъчите които минаваха през прозорците и нахлуваха нахално. Разтърках леко очите си и си погледнах телефона за да видя, че сме се успали. Беше станало 11:57, а след полувин час трябваше да идем на генералната репетиция. Веднага се обърнах към Юнги, който спеше толкова сладко, че ми стана жал да го събудя. Щом му се басладих го побутнах леко и започнах да му говоря. Той не се събуждаше и тогава ми хрумна есна идея. Легнах върхо него и долепих устните ни. Той разбира се ми огвърна и оби ръцете си около кръстами, като ни преобърна и сега аз бях под него.

Юнги- Искам винаги да ме събуждаш така.

Аз- С радост ще го правя, но сега трябва да става ме, защото сме се успали. Имаме полувин час до репетицията.

Казах притеснено, а той въздъхна тежко и просто се излегна отново на мен. Вгледах се в него и тогава забелязах нещо което ме изплаши.

Аз- Ю..Юнги, как ще прикрием смучките?

Казах с доза голямо притеснение. Смучките бяха голями, а вечерта беше концерта и просто не знам какво щяхме да правим, ако ги видят.

Юнги- Не искам да ги прикриваме. Искам всеки да знае, че си моя.

Каза сладко той и отново се излегна на мен. Загледах се през големия прозорец до нас и загопнах да го галя по гърба.

Изгледждахме ето така.

Той затвори очи и беше готов да заспи отново когато телефона му звънна. Той изпуфтя шунмо и внигна телефона, без да става от мен.

Юнги- Какво....Спокойно...Тя е с мен...... Да........ Искаше да я закарам някъде....... Да бе споко.....Ние ще дойдем направо в залата..... Аре.. Чао.

Аз- Какво стана?

Юнги- Питаха да ли знам къде си. Казах им, че си с мен, някъде из града. Те тръгнаха за залата, което значи, че и ние трябва да се оправим и да тръгваме, но на мен изобщо не ми се става.

Аз- И на мен,но трябва. Хайде да утиваме да се управим. И ела като си готов в мойта стая за да пробваме да прикрием смучките.

Той кимна с глава и станахме от леглото. Облекохме си дрехите и излезнахме от стаята. Аз се качих на конче върху Юнги, а той ме носеше и се усмихваше. И двамата бяхме усмихнати. В този момент не се притеснявахме, че може някой да ни види и познае. Просто се радвахне един на друг.

Той ме устави пред вратата на стаята, като ме целуна и придърпа към него. След като се отделихме, той пръгна кум неговата стая, а аз влязохв моята.

Облякох се на бързо и взех чантата с гримове за да закрия смучките. Получаваше се нещо. Успях да си прикрия всички смучки и тогава Юнги влезе в стаята. Дойде зад мен и ме прегърна. Постави една целувка на рамуто ми и после ме погледна тъжно. Аз ми се усмихнах леко и го накарах да седне на края на леглото за да го управя.

След 10 минути вече бяхме в колата му и патувахме за концертаната зала.
Гледах през прозореца и мислих как един ден няма да бъде нужно да се крием с Юнги. Няма да има нужда да крием любовта си. Ще бъдем заедно и всичко ще го знаят и нама да има какво да направят. Никой няма да може да ни раздели.

Допира на топлата и мека длан на Юнги върхо ръката ми, ме върна в рвал оста далеч от мечтите. Погледнах го а той хвана ръката ми и докато шофираше я прибли до устатаси и целуна опакото й. Лека усмивка се появи на лицето ми. Той погледна за бързо към мен и после отново върна погледа си на пътя.

Юнги- За какво си се умислила толкова? Да не се протесняваш за концерта?

Попита той загрижено.

Аз- Да, малко ми е притеснено за кпнцерта. Но всъщност се бях замислила, какво ще ше да е ако разкрием, че сме заедно.

Той въздъхна и спря колата на светофара, който в момента светеше червено. Погледна ме.

Юнги- Ако разкрием, че сме зедно ще бъде най-хубавото нещо за мен... Но също така ще съм тъжен, защото повечето хора няма да го приемат и ще ни съдят за това, че се обичаме. Ще се опитат да ни разделят. А аз не искам това да стане.

Аз- Знам..

Юнги- А колкото до концерта. Имам лесно решение. Щом излезем на стената искам да си предстваиш най разлипни смешни слудчи.

Аз се усмихнах и тогава светна зеленно и ние тръгнахме към залата.