Аз съм Катрин, на 17 съм, и съм от Fachelich един от най-малките градчета в Англия. Мечтата ми от малка беше да пътувам, но не вярвах, че ще стигна до Америка и то не къде, а в Бостън.. Наложи ни се, заради работата на баща ми, а той е архитектурен дизайнер и не се печелят малко пари от това. От доста известна фирма го бяха извикали.
Трябваше да сменя училището, да се сбогувам със Андерлин, Бен, и още много близки хора.
Така де, тръгнахме и след няколко дни път, пристигнахме.
Бяхме останали във един доста красив апартамент. Нямах търпение да го покажа на приятелите ми!
-Алоо-Алоо
-Ехоо
-Пристигнах, много ми липсватее
-И ти ни липсвашш
-Утре си на даскало, а?
-Дааа
Казах отчаяно аз-без нас ще ти е много тъпо
-Сигурна съм
Разведох ги, показах им стаите и си легнах, беше към 22:30 , а на мен страшно много ми се спеше.
Едва заспах, цяла вечер си мислех как ли ще бъде утре. Надявах се всичко да мине наред и този проект да мине колкото се може по бързо.
На другият ден станах към 6:30 и се оправих.Когато бях готова вече към 7 отидох в кухнята и ме посрещна мама, със любимата ми закуска
-Закуси и тръгвай, да не закъснееш за автобуса
-Във колко трябва да го чакам?
-Към 7:30