Потупнах Бет
-В отделни коли ли ще сме
-Като гледам..
Ейдън паркира пред нас и слезе от колата. Итън също паркираше.Подаде ръката си към Бет и ѝ отвори вратата
-Бет не ме пускай
Усмихна ми се и влезе.
Итън дойде към мен
-Ще се качваш ли?
-Не, ще ходя от тук до ресторанта пеша
-Както искаш
Обърна се и се запъти към колата
-Все пак не съм аз този, който реши да излезем тази вечер
Сякаш аз съм предложила.. Егоист
-Чакай, чакай.
Влязох в колата, а той тръгна да пали
-Аз не съм предложила да ходим никъде
-Не знам какво стана, само знам, че сега сме гаджета
-Моля?
Сърцето ми започна да бие по-слабо, започнах да преглъщам по-трудно... Усетих притеснението в мен..
-Какво, нали така ѝ казахте
-Не сме
-Късно е да се обясняваш, само ти казвам да се държиш добре или..
-Или какво?
-Не съм те наказал, chiquita
Останах без дъх...
-Мислиш си, че съм забравил ли?
-не
Казах супер несигурно и притеснението в очите ми май си пролича
-Не се бой, просто се дръж както трябва. Нали?
-Да
Не мога да повярвам, че му се подчинявам... Не съм си и помисляла, че ще имам нещо общо с този тип
~~
Целия път мина в тишина, докато Итън не извади кутия с цигари и не си запали една.
-Не е хубаво да пушиш докато караш
-Разваляш тишината, chiquita
Замълчах си... Разваляла съм тишината. Майната му.
Димът от цигарата достигна до мен и се изкашлях.
Погледнах в него, за да видя дали ще каже нещо, но той ме гледаше и с едната ръка видях как сваляше прозореца от моята страна
-Благодаря
-Астма ли имаш?
Каза дърпайки си от цигарата
-Не, просто се задавих
Погледна ме и отвърти поглед.
Аз кръстосах краката си и се облегнах на седалката зад мен гледайки тъмните и мрачни облаци.
~~~
Минаха още около 20 минути път, а той изпуши още една.
-Ще престанеш ли?
-Какво ти пречи
-Прекаляваш
-Притесняваш ли се за мен, скъпа
Скъпа ли? Откъде на къде "скъпа"?
-Скъпа?
-Или bambita ти звучи по-добре
-Не знам какво означава и не ме интересува. Просто си гледай пътя и сякаш не съм до теб.
-Обаче ще ми е леко трудно да се правя, че те няма след като тежкия ти аромат ме замайва, bambita
Само как ме лъже.. От мирисът на цигари парфюмът ми въобще не се усеща..
-Разтвори крака, скъпа
Погледнах го в очите и той мен, обаче не тези на лицето, а по на долу...
-Какво?
-Каквото чу, разтвори си краката
-Ти за какъв се мислиш?
Кипна ми
-За твое гадже
-Не сме никакви, ясно
-Разтвори си краката или аз ще ги разтворя, bambita
Преглътнах трудно.. Тонът му рязко се вдигна и ми извряска
*от гледна точка на Итън по рано
Изпуших си едната цигара и запалих друга
-Ще престанеш ли?
-Какво ти пречи
-Прекаляваш
-Притесняваш ли се за мен, скъпа
Просто ѝ го казах, просто така го почувствах, знаех че ще се издразни
-Или bambita ти звучи по-добре
-Не знам какво означава и не ме интересува. Просто си гледай пътя и сякаш не съм до теб.
Колкото и силен да беше ароматът на дим в колата, парфюмът ѝ все още ми пречеше. Силен, наистина силен и възбуждащ аромат.
Краката ѝ бяха кръстосани, това ме дразнеше.
-Разтвори крака, скъпа
