Няма да си кривя душата, наистина момичето си е красиво. Височко със руса коса, светли очи.. Беше със черна къса рокля, с дълги ръкави и леко странни рамене. Наистина беше елегантна
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Как сте, влюбена двойка?
Попита Мег.. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Не искам да ѝ причинявам болка, гадно е. Дано по-скоро свърши този ад и вече да нямам нищо общо със този човек.
-Супер сме, ти?
Попита Итън със широка усмивка, като ръката му все още беше върху бедрото ми
-И аз съм добре
Той кимна с глава и отпи от виното
-Защо гаджето ти няма храна пред себе си, Итън?
Погледнах към масата и наистина не беше хубаво. Чиниите на другите бяха пълни, а моята беше празна. Почувствах се неловко.
-Не е гладна, нали скъпа?
Трудно ще ми е да ми говори на "скъпа" цяла вечер без да му направя забележка..
-Не съм, скъпи
-Е, кой е този мъж на масата ти, Меган? Попита Ейдън
-Мой много нов близък приятел, Ейдън. -Ти си имаш нова, а?
Нагла е. Знае и пак пита.
-Имам да. Не е първа, но обещавам, че ще е последна.
Отмести поглед от него и веднага сложи поглед на ръката на Итън.
-До колкото те знам си доста ревнив Итън, защо позволяваш на гаджето си да носи толкова къси рокли?
Преглътнах трудно..
-Не се бой, няма да ми я вземат. Те само да посмеят де.
Тя повдигна едната си вежда и се усмихна.
-Добре тогава, лека вечер
-И на теб.
Тръгна си.. Най -сетне. Ръката на Итън все още беше върху мен. Дръпнах я рязко докато той си отиваше поредната глътка
-Разкарай се
-Шшш, по-спокойно
Тонът му отново се промени. Защо се нервира толкова лесно, не го разбирам.
Видях как Мег и приятеля ѝ си тръгнаха от заведението
-Тръгнаха си, да си тръгваме и ние.
Итън стана и си пиина последна глътка от виното.
-Ставай да те закарам
-Толкова бързо ли? Попита Бет
-Не се чувствам добре, искам да си легна.
Вече се беше напълнило с хора, беше задушно..
Тръгнахме и през цялото време мълчахме. Стигнахме до колата, отворих си вратата и седнах.
Запали колата и тръгна.
Тръгнах да си дигам прозореца, но след няколко секуни беше свален
-Защо го затвори?
-Ще ти стане студено
-Няма
Назъбих му се
Той протегна ръка към мен и ми пипна носът
-Студена си, не се прави на дете
-Престани да ме докосваш
-Сега казваш така, обаче тръгна ли да те докосна изтръпваш и само чакаш да действам, bamita
-Вече няма да е така
-Да видим
Вътрешно в мен се надявах наистина вече да не е така.
-Отвори, гади ми се
Отвори го леко, съвсем леко
-Спри, ще сляза
-И как ще стигнеш до вас?
-Имам крака
-Крака които все още треперят от пръстите ми по рано
-Млъкни
Зави на срещуположната посока и спря.
-Не слизай от колата, просто отвори вратата и подишай въздух
Така и направих.. Чистия въздух ми подейства много добре и за минутки се оправих.
Сместих си краката отново в колата и без да искам трястах вратата ..
-Не тряскай
-А ти не ми вряскай, става ли??
Изнервих се, отново ми повиши тон за без нищо
-Виж малката, ако не си разбрала как стоят нещата...
Не го изчаках да се до изкаже и проговорих
-Виж, големия. Не съм ти някаква пешка, че да ми вряскаш, да ме докосваш, да ме влачиш и да правиш каквото си искаш със мен само, за това, че си разглезено мамино синче. Ясно?
Изневерих го, личеше си. Вените на вратът му изпъкнаха, на ръцете също. Стискаше челюст през цялото време. Капилярите на очите му сякаш щяха да се пръснат всеки момент.
Доближи се до мен докато не чухме вибрация. Беше от неговия телефон
Извади телефона бавно от джоба си и до колкото видях пишеше нещо на испански.
