~~~~~~
*от гледна точка на Кат
-Как мога просто да избягам
-Не знам girl, винаги ме изумяваш
Каза Бет хилейки ми се
-Не е смешно, сигурно си мисли, че съм някаква откачалка
-Не си ли
Ударих я по рамото
-Престани да се занасяш
Смеехме се, а слънцето над нас блестеше. Всичко беше толкова спокойно, хубаво... Само, че на Кай му имаше нещо
-Кай, какво има?
-Нищо.
Каза плахо
-Сподели
-От кога си със Итън?
Не очаквах да бъде толкова директен
-Снощи
-Радвам се за вас.
-Има ти нещо
-Нищо ми няма, влизам в час.
Каза събирайки си нещата от масата.
Избяга без да каже нищо повече
-Какво му става?
-Упсиии, май някой има чувства към теб
-Глупости
-Да, точно това е. Ако Итън разбере.....
-Какво да разбирам?
Обади се Итън зад Бет.
Стресна ме. Появи се от нищото
Седна до мен и си запали една
-Не пуши до мен, знаеш
-Какво имам да разбирам?
Каза отдалечавайки се от мен
-Ами....
Ударих кракът на Бет под масата, за да замълчи
-Нищо, просто се занасях с нея
-Къде е Ейдън?
-Не знам.
-Ще му звънна
Стана и се отдалечи от нас, достатъчно че да предупредя Бет без той да разбере
-Не му казвай
-По-добре ще е ако знае
-Не сме сигурни дали ме харесва
-Очевидно е
-Ще се оправя сама
-До никъде няма да стигнете ако се лъжете.
-Ще му кажа, но по късно
-Както решиш
Итън дойде и отново седна до мен
