*от гледна точка на Кат Станах и се оправих за училище. Беше топло, хванах си косата на кок и се облякох
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу, закусих и тръгнах към автобуса. Седнах до Бет, не видях Кай
-Как си?
Казах сядайки до Бет
-Не много добре, ти
-Няма значение, защо си така? Какво има?
Обърна се към прозореца и започна да си играе с пръстите си
-Бет, кажи
-Снощи се поскарахме леко с Ейдън
-Защо?
-Типичните неща,. Не ми се говори
-Много ли са зле нещата?
-Не много, спокойно
-Ейдън те обича, спокойна съм
-С теб какво има? Снощи къде беше
-Излязохме с Кай, беше забавно
-Има ли нещо?
-Оо, не, не
-Сигурна? Защото видях как действа той снощи
-Какво искаш да кажеш
-Когато сложи ръката си върху кракът ти
-Поне не се опита да ме изнасили
-Изпитваш нещо към Итън, знам го
-Бет, моля те
-Какво Кат? Аз те моля да се осъзнаеш
-Дори и да изпитвам нещо какво? Не мога да му простя, Бет. Той направи прекалено много за прекалено малко време. Срина ми психиката за секунда, а не него му беше шега работа. Какво ако изпитвам нещо към него, ако започна да го показвам той ще ме отхвъри, както направи когато отидох у тях онзи ден. Онази негова усмивка не се забравя така лесно, Бет. Онази нагла усмивка..
-И въпреки всичко, въпреки това "какво ако", ти изпитваш нещо към него.
Замислих се над това, което каза и се почувствах прекалено глупаво.
