Може би просто не е срещнал правилната, може би все още не се е почувствал обичан от някоя.. Може би да, но ако той не ми каже аз няма как да разбера.
*от гледна точка на Итън
Сякаш светът беше спрял за секунди. Беше много различно, не мислех просто действах. Това ме дразнеше.. Махнах ръцете си от нея, тя от мен също
-Да тръгваме
-Как разбра, че съм тук?
Гласът ѝ трепереше, беше се пуснал студен вятър
-Не знаех, че си тук
Измърморих хващайки я за ръката
-Не искам да ходя никъде с теб
Засмях се. Кого лъжа мамка му, това не съм аз. Какво наистина ми пука, да се оправя сякаш ако беше тя щеше да дойде. Дори нямаше да трепне при мисълта, че ме няма. Аз глупакът се отпуснах пред нея и сега си мисли, че има власт над мен. Не ме познава
-Бях прекалено добър с теб, chiquita . Аз тръгвам, ти си стой тук, не се бой минават достатъчно коли, все някоя ще те качи
-За каква ме взимаш?
-А ти за какъв ме взимаш? Не знаеш какво ми беше да обиколя града повече от 5 пъти за няколко часа, не знаеш през цялото време под какво напрежение съм бил или какви мисли са ми минали през главата. Не знаеш и няма как да разбереш, защото за теб красивите момчета винаги са "глезени богатажчета, на които не им пука за никой и нищо, само за тях".
Това " разглезено богатажче " специално днес полудя при мисълта, че някой може да те е изнасилил, отвлякъл или въобще убил.
Не може да се отнасяш с мен като с лайно мамка му, помолих те най учтиво да дойдеш с мен и да те закарам у вас, но къде ти? Инати се още, достатъчно проститутки минават от тук, все ще си намериш някакви аверки.
Оставих я и тръгнах на пред. Липсата на цигари в мен се обади, качих се в колата и си запалих една. Гледах я през прозореца, седеше на камъка отново със гръб. Изпуших една, две, три цигари, тя все още си седеше там.
Писна ми, запалих колата и тръгнах.
Мисълта, че си стои там сам сама ме тровеше. Трябва да стоя далеч от това момиче, прави ми нещо
Звъннах на Ейдън
-Ало?
-Знам къде е
-Намери Катрин?
Обясних му къде се намира
-Как я намери?
-Няма значение, отидете, там е по-студено има гора отсреща и духа силен вятър
-Защо не я взе?
-Не заслужава
Затворих телефона и усилих скоростта
*от гледна точка на Катрин
Той си тръгна. Думите му се запечатаха в ума ми. Мислил е за мен през цялото това време? Защо ми държи такъв тон по дяволите, аз да не би да съм мислела за себе си? Мислех точно за него, сигналите които ми придава ме объркват. Защо ме прегърна? Защо се почувствах толкова спокойна в неговите прегръдки, защо??
Може би бях малко груба с него, но все още му нямам доверие. Не мисля, че дори някога ще му имам.
~~~
*от гледна точка на Итън
Мина около час вече, аз си лежах вкъщи и звъннах на Ейдън
-Взехте ли я?
-Да
-Как е?
-Добре е, не говори особено
Замълчах си
-Чакай, защо по цял ден разпитваш за нея?
-Заеби, искам да се изкъпя , затварям ти
-Братле, поговори с мен, има нещо което криеш
-Отново премълчаваш, как да разбера какво ти е?
-И аз не знам какво ми е.
Измрънках и затворих.
*от гледна точка на Катрин
Всички бяха до болка притеснени. Нашите, приятели ми.. Всички.
Дори не знаех, че съм под издирване.
Извиних се на всички и си отидох в стаята. Легнах и се опитах да поспя
Вратата се отвори, беше Ейдън
-Какво има?
-Какво си говорихте с Итън?
Изправих се и седнах на леглото. Той също седна до мен.
-Беше много искрен, не можах да го позная.
-Кажи ми по подробно
Обясних му всичко, поне той да ми каже какво му има
-Какво му става, Ейдън?
-Никога не е бил така
-Тоест?
-Мрази прегръдките, никога не е бил толкова спокоен , това не е Итън, поне в този момент това не е бил той
-Може би е точно той. Може би Итън, който познавате не е истинският.
-Крие прекалено много от мен. Само пред теб би се отпуснал
-Не ме разбирай, но наистина не искам да поддържам контакт с това момче. Все още ме е страх от него
-Разбирам те, Кат. Разбирам
