Бет ме дръпна за рамото и ме помоли да спра
-Забрави за мен и аз ще забравя за теб, става ли?
-Не можеш да забравиш за мен, харесваш ме
каза Итън усмихвайки ми се. Дори и да го харесвам, което не е така, но дори и да го, инатът ми в този момент беше толкова силен, че не бих го признала.
-Не те харесвам, да не мислиш, че светът се върти само около теб и всички мацки ще си падат по теб? Много се лъжеш защото аз не съм като другите и много ще си изпатиш
Толкова ядосана не мисля, че съм била на някого. Как до преди 20 минути мислех и се тревожех за него, а сега не мога да го понасям? Какво е това??
-Тръгвам си
Казах отсъпвайки на зад.
-Тръгвай, успех в това да ме забравиш
-Успех и на теб
-Вече съм те забравил
Спрях за секунди на едно място. Сякаш съветът ми спря за момент и не бях на себе си. Всичко в мен се размекна, усетих как очите ми се напълниха със сълзи. Обърнах се към него и видях колко сериозен беше.
Продължих към пътя си на пред, а Ейдън и Бет тръгнаха по мен. Слизайки по долния етаж бършех сълзите си, защото вече нещата излязоха от контрол.
-Кат, изчакай
Каза Бет с треперещ глас
-Ще те замарам
Обади се Ейдън
-Не искам, знам пътя. Ще си ходя пеша
Говорейки усещах как една буца е заседнала в гърлото ми и ако продължа да говоря ще се разплача на глас
Отворих вратата и тръгнах. Не знаех пътя наистина, бях объркана, но не ми пукаше особено
Ейдън и Бет бяха зад мен с колата.
Караха бавно след мен след Тяхните няколко опита да ме разубедят да се кача при тях.
Бършех сълзите си от очите, но те вече преливаха.
Стомахът ми се сви на топка, а думите му не спираха да се въртят в главата ми.
За момент се зачудих защо толкова много ме нарани това? Ние не бяхме нищо, дори нямаше "ние".
Осъзнах, че трябва да се стегна.
Забързах темпото и след около 10мин. Видях бензиностанция. Влязох в тоалетната и си измих лицето. Не приличах на себе си, очите ми бяха подбухнали и червени от рев.
По оправих се и излязох. Продължих на пред, а Бет все още бяха зад мен. Реших, че вече не съм толкова слаба и се обърнах към тях. Качих се в колата, а вътре беше пълно мълчание.
-Не трябваше да става така
Каза Бет шепнейки
-Нищо не е станало, всичко мина
Аз не бях добре, но поне се опитвах да оправя настроението на другите. Заради нашите проблеми и другите страдаха.
-Боли те, Кат
Преглътнах, а очите ми се напълниха със сълзи. Въздържах се
-Мина Бет, забравих го
Ейдън ме погледна от огледалото за задно виждане, погледа му беше някак странен. Беше го грижа, личеше си. Усмихнат се, при мисълта, че Бет попадна на добър човек.
*от гледна точка на Итън през това време
Лежах си мислейки за нея. Сещах се за всичко. За Фактът, че ако я бях изслушал онази вечер, и я бях пуснал сега нямаше да се стига до това.
Погледнах на телефона си и вече половин час мислех за това. И продължавах. Мислех за всичко от до. От първия момент в който се видяхме до последния.
Общото е, че поне и в двата момента съм бил мразен от нея.
Погледна ѝ когато си тръгна.
Очите ѝ вече не ме гледаха по същия начин, вече не чувствах, че ме иска. Устните ѝ трепереха от притеснение, че ако се отпусне ще се разплаче. Но дори и да не си личеше външно, аз вътрешно чувствах как гори и крещи
