70глава

1.1K 42 13
                                    

-Катрин...

-Спокойно

-Сигурна ли си?

-Всъщност, не.

Каза махайки ръцете от тила ми

-Ами защо ме караш да го правя

-Защото все си мисля, че ще ме пуснеш заради това, че нямаме интимни отношения.

-Говориш глупости. Пуснах я и седнахме на дивана

-Катрин, знам за теб колко важно е това, така че ще чакам колкото е нужно. Ще го направим когато си готова

Сложих ръце върху кракът ѝ

-Не го мисли толкова, mi Vida

-Наистина ли няма да ме оставиш?

-Никога

Прегърна ме, а аз едва след това разбрах всъщност колко добър мога да бъда.

-Сега какво ще правим?

-Ти мисли какво ще правиш, аз отивам в банята

-Защо?

Махнах другата си ръка от мен и вдлъбнатината върху панталона ми се показа

-И питаш защо?

-Опа..

Изправих се и се качих горе

*от гледна точка на Катрин

Излязох за малко на двора.

Отново се изгубих в очите му... Всъщност обичам така, обичам да пътувам в душата му, да залитам в прегръдките му и да препускам из мислите му.
Той има много качества.
Но, най-умее да обича.
Личи му. Разбра ме.
Това не е стария Итън който се опита да ме изнасили.
Това е Итън, който се старае да докосне душа ми, а не тялото.

Наистина е добър след като го опознаеш.
~~~~~
*от гледна точка на Итън

След мъчението ми да успокоя приятелчето слязох долу.

Нямаше я никъде и отново се качих на горният етаж и влязох в стаята си, след това на брат ми, а накрая остана стаята на мама. Зачудих се и накрая влязох. Беше седнала на леглото, бършеше сълзите си от лицето държейки една моя снимка с мама

-Какво има?

-Нищо

Седнах до нея

-Защо плачеш?

-Просто тук наистина си щастлив

Така е. Там наистина бях щастлив . На снимката бяхме аз и мама на първият учебен ден на брат ми.

Размяната на целувки брои ли се за любов? Where stories live. Discover now