-Катрин...
-Спокойно
-Сигурна ли си?
-Всъщност, не.
Каза махайки ръцете от тила ми
-Ами защо ме караш да го правя
-Защото все си мисля, че ще ме пуснеш заради това, че нямаме интимни отношения.
-Говориш глупости. Пуснах я и седнахме на дивана
-Катрин, знам за теб колко важно е това, така че ще чакам колкото е нужно. Ще го направим когато си готова
Сложих ръце върху кракът ѝ
-Не го мисли толкова, mi Vida
-Наистина ли няма да ме оставиш?
-Никога
Прегърна ме, а аз едва след това разбрах всъщност колко добър мога да бъда.
-Сега какво ще правим?
-Ти мисли какво ще правиш, аз отивам в банята
-Защо?
Махнах другата си ръка от мен и вдлъбнатината върху панталона ми се показа
-И питаш защо?
-Опа..
Изправих се и се качих горе
*от гледна точка на Катрин
Излязох за малко на двора.
Отново се изгубих в очите му... Всъщност обичам така, обичам да пътувам в душата му, да залитам в прегръдките му и да препускам из мислите му.
Той има много качества.
Но, най-умее да обича.
Личи му. Разбра ме.
Това не е стария Итън който се опита да ме изнасили.
Това е Итън, който се старае да докосне душа ми, а не тялото.
Наистина е добър след като го опознаеш.
~~~~~
*от гледна точка на Итън
След мъчението ми да успокоя приятелчето слязох долу.
Нямаше я никъде и отново се качих на горният етаж и влязох в стаята си, след това на брат ми, а накрая остана стаята на мама. Зачудих се и накрая влязох. Беше седнала на леглото, бършеше сълзите си от лицето държейки една моя снимка с мама
-Какво има?
-Нищо
Седнах до нея
-Защо плачеш?
-Просто тук наистина си щастлив
Така е. Там наистина бях щастлив . На снимката бяхме аз и мама на първият учебен ден на брат ми.
