Бях сигурна в неговите ръце. Нямаше нищо общо с онази вечер. Беше спокоен, беше искрен, беше истинският Итън. Станах ме е, че се разкрива само пред мен.
-Влизай, ще настинеш
-Не искам
-Не можеш да направиш нищо по въпроса, само се мокриш тук
Каза подсмърквайки
-Все още не си се възстановил от онази случка с мотора
-Минало е
-Какво ти беше станало тогава
Вече започнах да се стоплям, ръцете ми спираха да треперят
-Нищо
-Защо не ми кажеш истината
-Защото и аз не знам каква е
-Знаеш
-Ако знаех нямаше да съм при теб сега
Защо настроението му се мени така бързо? Като жена в цикъл е, не го разбирам
-Ами
-Виж малката, не наливай масло в огъня
-Точно в този момент нищо не можеш да ми направиш
-От къде знаеш?
-Знам
-Мога
-Достатъчно наранен си, че да започнеш да раняваш и мен.
Погледна ме в очите и избърса капката дъжд, която се стичаше по бузата ми
-Не съм ли не наранил вече?
Взе едно камъче което беше пред краката му и започна да си го подхвърля леко в ръцете
-Нарани ме, но не умишлено
-Ами ако е било умишлено
-Нямаше да съжаляваш след това
-Не съжалявам за нищо
-За това се случи онзи инцидент с мотора, защото съжали за онова което направи
-Това което направих беше друго..
-Не беше друго, обвиняваше се за това до последно
-Защото баща ми правеше същото мамка му
Повиши тон
-Защо се сравняваш с него?
-Защото всяка вечер канеше различни курви които да преспят с него, идея си нямаш колко противно беше да чувам жена стенейки името на баща ми, да кани 16 годишни и да ги залагва с пари за по една свирка
