26глава

1.1K 31 4
                                    

-Прие разговора ни от по-късно на сериозно ли?

-Какъв разговор?

-В ресторанта, Итън..

-Не, Ейдън. Просто исках да я изчукам, набирам ѝ откакто я видях за първи път

-Това ли е решението за всичко?
-Сексът?

Откога Ейдън е станал толкова разумен?

-И ти мислеше така

-Но порстнах

-О, я стига

-Порастни и ти вече

-Окей, татко.
-Явно много сте ѝ повярвали, много добра актриса е

Засмях се

-Итън

Не го изчаках да продължи

-Защо трябва да го прави? Признавам я, наистина ѝ се получи, чак и аз ѝ повярвах за секунди. Пред вас е друга и пред мен е друга.. Малка куч...

-Девствена е

Чакай, какво? Ударих го на смях, не знаех дали се шегува или не

-Добре, и теб те бива в шегичките

-Сериозен съм. Девствена е, за това реагира така

Искал съм да чукам девствено момиче? Сериозно? Защо не ми е казала?
Нещо в мен се сви, и леко се почувствах виновен

-Защо не ми е казала?

-Даде ли ѝ шанс?

Мамка му..

-Причини ѝ голям стрес за 20 минути, Итън. Не мисля, че е редно да я виждаш в следващата седмица поне.

Човееек, как така...
Това обяснява всичко.. Итъннннн, отново се издъни...

-Тоест, ако не бяхме дошли щеше да я изнасилиш..

-Не, не, не

Спомените изведнъж се тряснаха в главата ми.. Стана ми топло, нещо в мен гореше

-Отиди и си летни, не се чувстваш добре.

Станах и залитайки се качвах на горе по стълбите..
Спомените с баща ми, майка ми, брат ми ... Всичко се връщаше.
"Тоест, ако не бяхме дошли щеше да я изнасилиш"
Не, мамка му, не

Стигнах до стаята си и легнах. Очите ми се замъглиха, започнах да треперя, главата ме стягаше..

Ти си като баща ти, Итън...
Не, не, не.... Спри... Тези думи в главата ми  .....

Започнах да удрям главата си, след това ръцете ми започнаха да стискат силно одеялото докато от умора сами не го пуснаха.

Щеше да я изнасилиш, щеше да изнасилиш невинно момиче..

Мислите ме побъркваха, сещах се за виковете.. Виковете, крясъците, тропането..

Станах и започнах да си търся хапчета, главата ме пръскаше

Търсейки чух вратата да се отваря. Беше брат ми.

-Какво за по дяволите става с теб? 

Каза доближавайки се до мен?

-А-а-аз съм като баща ни, Стив.. Замалко да се превърна в баща ни..
*от гледна точка на Стивън

Влязох вкъщи уморен от тренировки и чух шумове от горе. Качих се, бяха от на брат ми стаята.. Отворих и го видях да рови в шкафчето си..
Трепереше, беше потен, Целият беше червен, не беше на себе си.

-Какво за по дяволите става с теб?

За последно беше така, когато ... Ооо, не

-А-а-аз съм като баща ни, Стив.. Замалко да се превърна в баща ни..

Спомените ме връхлетяха.. Изтръпнах, сетих се за гледката тогава...

Доближих се до него, а той ме прегърна. От допира му усетих горящата му кожа..

-Седни и се успокой, братко

Леко по леко го поставих да седне, а аз му изкарах успокоителни..

Дадох му ги, а той не след дълго заспа.

Какво го накара отново да се сети за това, минаха толкова години..

Размяната на целувки брои ли се за любов? Where stories live. Discover now