-Прие разговора ни от по-късно на сериозно ли?
-Какъв разговор?
-В ресторанта, Итън..
-Не, Ейдън. Просто исках да я изчукам, набирам ѝ откакто я видях за първи път
-Това ли е решението за всичко?
-Сексът?
Откога Ейдън е станал толкова разумен?
-И ти мислеше така
-Но порстнах
-О, я стига
-Порастни и ти вече
-Окей, татко.
-Явно много сте ѝ повярвали, много добра актриса е
Засмях се
-Итън
Не го изчаках да продължи
-Защо трябва да го прави? Признавам я, наистина ѝ се получи, чак и аз ѝ повярвах за секунди. Пред вас е друга и пред мен е друга.. Малка куч...
-Девствена е
Чакай, какво? Ударих го на смях, не знаех дали се шегува или не
-Добре, и теб те бива в шегичките
-Сериозен съм. Девствена е, за това реагира така
Искал съм да чукам девствено момиче? Сериозно? Защо не ми е казала?
Нещо в мен се сви, и леко се почувствах виновен
-Защо не ми е казала?
-Даде ли ѝ шанс?
Мамка му..
-Причини ѝ голям стрес за 20 минути, Итън. Не мисля, че е редно да я виждаш в следващата седмица поне.
Човееек, как така...
Това обяснява всичко.. Итъннннн, отново се издъни...
-Тоест, ако не бяхме дошли щеше да я изнасилиш..
-Не, не, не
Спомените изведнъж се тряснаха в главата ми.. Стана ми топло, нещо в мен гореше
-Отиди и си летни, не се чувстваш добре.
Станах и залитайки се качвах на горе по стълбите..
Спомените с баща ми, майка ми, брат ми ... Всичко се връщаше.
"Тоест, ако не бяхме дошли щеше да я изнасилиш"
Не, мамка му, не
Стигнах до стаята си и легнах. Очите ми се замъглиха, започнах да треперя, главата ме стягаше..
Ти си като баща ти, Итън...
Не, не, не.... Спри... Тези думи в главата ми .....
Започнах да удрям главата си, след това ръцете ми започнаха да стискат силно одеялото докато от умора сами не го пуснаха.
Щеше да я изнасилиш, щеше да изнасилиш невинно момиче..
Мислите ме побъркваха, сещах се за виковете.. Виковете, крясъците, тропането..
Станах и започнах да си търся хапчета, главата ме пръскаше
Търсейки чух вратата да се отваря. Беше брат ми.
-Какво за по дяволите става с теб?
Каза доближавайки се до мен?
-А-а-аз съм като баща ни, Стив.. Замалко да се превърна в баща ни..
*от гледна точка на Стивън
Влязох вкъщи уморен от тренировки и чух шумове от горе. Качих се, бяха от на брат ми стаята.. Отворих и го видях да рови в шкафчето си..
Трепереше, беше потен, Целият беше червен, не беше на себе си.
-Какво за по дяволите става с теб?
За последно беше така, когато ... Ооо, не
-А-а-аз съм като баща ни, Стив.. Замалко да се превърна в баща ни..
Спомените ме връхлетяха.. Изтръпнах, сетих се за гледката тогава...
Доближих се до него, а той ме прегърна. От допира му усетих горящата му кожа..
-Седни и се успокой, братко
Леко по леко го поставих да седне, а аз му изкарах успокоителни..
Дадох му ги, а той не след дълго заспа.
Какво го накара отново да се сети за това, минаха толкова години..
