Размяната на целувки брои ли се за любов?

47глава

~~~~На следващия ден
*от гледна точка на Итън

Алармата ме събуди, на вън беше гадно и мрачно, просто времето на вън беше само за вътре

Станах и се оправих, слязох долу и седнах до брат ми.

-Татко каза, че иска да говори с теб

-За?

-Скоро е рождения ти ден, ще станеш на 18 иска да си намериш сериозна работа и да препише къщата на теб

-Абсурд, не искам тази къща, нека остане за теб

-Не се дръж като дете

-Не искам да продължа да живея тук, Стив. Знаеш защо

-Нима аз искам? Въобще, даже ако зависеше от мен тая къща щеше да е унищожена преди години

-Работа ще си намеря, но за къщата няма да се разберем

-Ти си знаеш

-Не искам и да го виждам

-Каза, че довечера може да дойде

За секунди се стъписах

-Какво?

-Да, и аз реагирах така

-Довечера може да остана у Ейдън

-Със жена си каза, че ще дойде. И със детето му...

Ударих с юмрук по масата

-Не ми споменавай нищо за него или детето му. От 4 години чак сега реши да дойде и да заеме мястото на баща

-Не ми крещи, аз какво съм виновен

-Добре, така е.

Успокоих тона, видях, че се беше притеснил леко

-Да идва когато и с когото иска, не ми пука за него

-Искам да видя мама

-Не можем да я видим, Стив

-Знам, знам

Когато става въпрос за мама винаги млъкваме. Стив винаги навежда глава и колкото и да се опитва да го скрие, сълзите в очите му си личат.

-Няма значение, ставам , ще закъснея.

*от гледна точка на Кат по рано.
Времето отново е гадно.. Как искам да е слънчево, да се събуждам заедно със птичките, топлите лъчи да навлизат през завесите...