*от гледна точка на Кат.
Алармата ме събуди. Странно, но се събудих с усмивка. Изправих се и видях, че телефона ми беше паднал на пода.
Вдигнах го и видях няколко известия от инста.
Беше Итън, явно съм заспала докато сме си писали.
Четейки всъщност колко и как сме си писали, изтръпвах.
Не съм си и помисляла, че може да бъде причината за усмивката ми днес.Станах, оправих се и се облякох. Времето тук е много странно, ту студено, ту топло.
Днес беше второто, определено
Оправих се и отидох в кухнята
Отново нямаше никой , но имаше оставена закуска.*от гледна точка на Итън
Събудих се от алармата. Станах, оправих се и слязох долу.
Всички бяха на масата, закусваха.Подминат ги и отворих хладилника, за да си направя смути
-Няма ли да закусиш с нас?
Попита така наречения ми "баща"
-Не, благодаря
-Обиждаш майка си така, тя направи закуската
-Точно заради това не искам
Изкарах плодовете и започнах с направата
-Кога ще се промениш, вече не си малък
Погледнах го със студен поглед, без отговор