*От гледна точка на Кат
Събирах багажа си и само чаках Итън да дойде.
След около час вече беше пред вратата ми и тръгнахме
-Само, че казах на нашите, че ще сме група хора, не само ние
-Толкова ли те е страх от тях?
-Просто нямаше да ме пуснат
-Хубаво, отпусни се, чака ни двучасов път
-2часа?
-Да?
-Има ли завои?
-Има
-Ама аз не мога да пътувам
-Как дойде от Fachelich до Бостън?
-Тогава спах и не усетих нищо
-Спи и сега
Усещах как седалката ми спада на долу
-Итън, не
-Не искам да повръщаш в колата ми
Свали я до долу
-Много си гаден, не ми се спи
-Не съм те питал
*От гледна точка на Итън
След около половин час мръщене заспа. Отбих колата, за да взема одеало от багажника.
Да, одеало от багажника. Сложих го защото честитко съм си поспивал в колата, когато не съм искал да остана вкъщи.
Взех одеалото и я завих.
Толкова е малка, ранима.
Такава ми се падна, това ми се полага от горе. Всъщност съм се питал, защо ми се падна точно тя. Това малко сладко нещо не би изтърпяло лошия Итън. Макар и да се опитвам да се държа на моменти, един ден все някога ще изплискам, ще изляза извън контрол, а тогава всеки се плаши от мен. Дори Ейдън, който ми е приятел от както се помня, не може да ме търпи в такова състояние. А пък тя...
Лесно се пали, понякога прекалено спокойна, понякога прекалено дива. Не я разбирам. Не знам как би реагирала на това "аз".
Но пък имам нужда от нея.
~~~~~~
*от гледна точка на Кат
Усетих как нещо ме подмести, а когато отворих очи видях Итън, който ме държеше за ръце
-Пусни ме
-Изчакай да влезем де, много бързо се събуди
Погледнах на пред и видях вилата... Нещо прекрасно. Точно както по филмите
Пусна ме пред вратата, а след това я отвори. Аромата на борчета, цветя.. Чист въздух. Знаех, че тук ще ми хареса
