Карайки всъщност се зачудих какво толкова ми пука за нея.
Тя иска да ме забрави, аз искам да я забравя но нещо винаги ни пречи, или аз ще се изпреча на пътя ѝ или тя на моя. Дадох газ и тръгнах на пред, минах през парка, минах през стадиона, минах през още много места на които дори съм сигурен, че тя никога не е ходила, просто наминах за всеки случай. Мина час, два и все още я нямаше.
Звъннах на Ейдън
-Какво правиш?
-Нищо, търсим Бет
-Още ли я няма
-Никъде, претърсихме всичко, преди малко и звъннахме дори телефона си изключи
-Тяхните знаят ли?
-Да, те също я търсят, отидоха дори в полицията
-Тоест е толкова сериозно
-сериозно е Итън, влез ни в положение и я потърси малко, нищо няма да ти стане
Явно Бет е взела телефона от Ейдън и ми го е казала. Изкрещя ми и аз затворих телефона.
Аз я търся от 2 часа тя тука ми крещи.. Изнервих се, къде може да е това момиче??
~~~~
Вече беше станало късно, все още никой не я намери, пуснаха я за издирване.
Претърсих целия град, но не я намерих. Не мисля, че е извън града, освен ако някой не я е закарал някъде... Ами ако.... Мамка му, не няма да си мисля такива неща.
Главата ме стегна и реших да отида там където бях оставил Кат,
онази вечер, случката в колата..
Това място ми връща много гадни спомени, но самото място е толкова спокойно..
Тръгнах на там, стигнах и слязох от колата. Беше леко тъмно, тръгнах на пред и видях едно момиче да седи върху един голям камък на Земята.
Не и забелязах много, но едно нещо ми привлече вниманието.
Приближих се към нея, тя беше с гръб.
Мирисът ѝ ми беше до болка познат.
Мамка му, това е тя.
Сложих ръката си на рамото ѝ и я обърнах към мен. Наистина беше тя.
*от гледна точка на Кат
Седях си и чух стъпки към мен. Не се обърнах, не ми пукаше особено.
Усетих ръка върху рамото ми, беше толкова голяма... Обърнах се и видях Итън.
Не знаех дали ми се превижда или наистина е той.
Погледнах към ръката му, беше червена и трепереше. След това погледнах него, очите му също бяха червени, бузите му също. Личеше си, че не беше добре.
*от гледна точка на Итън
Косата ѝ беше рошава, цялата беше червена, очите ѝ бяха подбухнали от рев, цялата трепереше.
Прегърнах я. Просто я прегърнах. По инерция, нещо в мен ми каза да го направя и го направих. Дори аз самия си се очудих но го направих. Тя също ме прегърна, аз клекнах на колене пред нея. Дъхът ѝ топлеше рамото ми, сълзите ѝ се стичаха от тъмните ѝ очи.... Бях толкова спокоен
*от гледна точка на Кат по рано
Ако очите говореха, то нашите крещяха.
Погледа му, нямаше нищо общо с този в онази вечер.
Не можах да му се наситя. Гледах го и дори не успях да забележа кога ме прегърна.
Това Итън ли е изобщо? Прегърна ме?
Усетих как цял тон камъни падна от гърдите ми, бях толкова спокойна в ръцете му. Сякаш плувах в свои води, отпуснах се в него и го прегърнах. Не исках този момент да свърши.
Може би не е толкова безчувствен, може би...
