*от гледна точка на Итън
~~~~~~~~
Вече беше станало студено, тя се беше вгушила в мен, а мен ме беше жал да по мръдна
-Студено ти е, да си ходим?
-Не, искам да останем още малко така
Може би наистина усещах нещо по-силно към нея.
След около 10 минутки мълчание телефона ми звънна. Беше Стив
-Какво има??
-Няма ли да дойдеш, Мегън вече са на път към нас, нали искаш да развалиш нещата с годежа
-Идвам.
Катрин осъзна какво казах и стана от мен разтревожена
-Какво има?
-Нашите ме викат вкъщи за вечерия, нищо важно
-Иди, аз ще си ходя пеш
-Абсурд, първо ще те закарам, после ще си ходя
-Итън, чакат те, върви
-Няма да те оставя сама в този вид
-Какъв вид?
-Катрин, повярвай ми, ако някое момче от улицата те види ще ти се нахвърли
-Няма шанс
-Не познаваш никой тук, ще те закарам
-Няма
Изправих се, хванах я за талията и я вдигнах
-Пусни ме
-Няма
Казах ходейки към колата
-Итън!!!
-Не крещи до ухото ми, със слуха съм добре, с нервите малко не съм
Отключих колата и я пуснах вътре, а след това и аз седнах на мястото си. Заключих и тръгнах
-Мразя когато правиш така
-Не ме карай да го правя, Chiquita
-Млъкни.
~~~~~~~~
Стигнахме до тях и я изпратих до вратата
Целунах я по челото
-Тръгвай
-Ти влизай вътре
Как не искам да оставя нещата така.. Как искам отново да я вида гола, да я вкуся..
-Тръгвай
Влезе вътре, а аз тръгнах. Звъннах на Стив
-У нас ли са?
-Все още пътуват
-Аделио каза ли нещо?
-Нищо, но как ще оправиш тази каша?
