Мина и още половин час.. мълчание.
Какво толкова гледа в този шибан телефон?
На зает ли се прави сега?
-Писна ми
Казах ставайки от стола
-Сериозно ли няма да кажеш нищо?
Защо не казва нищо?
Чувствам се досадна. Наистина съм досадна.
Хубаво
-Влизам вътре в бара, ти прави каквото искаш
Дори не ме погледна.
Наистина ще умра от скука ако не вляза в бара.
Пристъпих с няколко крачки несамоувереност на пред.
Влязох.
Много хора, много задушно, много шумно.
Ужасно е, как хората се затварят вътре при положение, че на вън има такъв красив плаж?
Започвам да губя надежда у хората.
Вървя на пред, но къде отивам?
Червената светлина ми бърка в очите, чувствам се ужасно.
Започнах да търся Бет, но я нямаше.
Сигурно пак се натискат някъде
На 16 е, как ще се натиска така?
....Няма значение
Реших да седна до плота.
Не си поръчах нищо, не исках да пия.
Гледах хората как се забавляват около 20 минути и ми стана скучно
Защо да не се поразходя още към морето, не мога да му се наситя и без това.
Станах и тръгнах.
Хората се бутаха в мен и се сетих за онази вечер в бара.
Не искам да си спомням, но сега отново ще трябва да се връщам при онзи. Как да не си спомням
Заглеждах се по диваните за Бет, но видях друго.
Видях него.
Седеше си най спокойно, като върху него бяха седнали две момичета.
Буквално му се натискаха, а той просто си седеше и пиеше.
Мисли се за голям гангстер...
Отвръщава ме.
Мамка му, намигна ми.
Защо!!???
Каква съм му да ми намига така, да не съм му поредната курва?
Показах му среден пръст и продължих на пред.
"От гледна точка на момчето
Беше ми скучно, тя влезе вътре.
Със какъв акъл след като е петък и днес особено ще има двойно повече хора.
Минаха около 10 минути.
Може да си е намерила някой...
Ами ако стане като миналия път?
Ще вляза уж за малко, пък ще изляза.
Влязох с тази мисъл.
Видях я седнала до плота, тя не ме видя.
Седнах на дивана гледайки я.
Това не е нейното място, личи ѝ.
Гледайки я при мен дойдоха 2 момичета.
Не мога да им откажа, не е хубаво..
*от гледна точка на Кат
Малоумник
Излязох на вън, поех си дълбокото въздух успокоявайки се.
Имах нужда от тишина, вече тук беше станало шумно, от музиката
Слязох на долу към морето.
Пред очите ми беше онази гледка?
Защо?
Седнах на брега, малко по далече от морето
Защо се навивам на такива неща, случи се толкова много за толкова малко време.
Трябва да внимавам повече и вече да нямам нищо общо със това момче.
*от гледна точка на момчето
Беше ядосана, личеше си.
Не знам защо ѝ намигнах, но отговорът ѝ ми хареса.
-Момичета, ще отида до тоалетната
-Чакаме те.
Засмях се и докато не гледаха в мен, излязох.
Катрин я няма тук. Дали ѝ е станало нещо?
Не биваше да я пускам...
Слязох малко по на долу и я видях.
До морето, беше седнала.
Малките и пръсти се бяха подпряли на пясъка на Земята, а тя се беше загледала на пред.
Реших да не отида при нея и се качих към бара. Седнах от вън и продължих да пия. Пред очите ми беше онази гледка, представях си как изглеждам от страни, дали не бях прекалено груб?
Видимо има чувства към мен, защо не ми го признава?
