Вечерта мина страхотно
Пих 1,2 чаши и Итън ме спря
-Прекаляваш
-Не прекаляваш
Измърморих и тръгнах да си сипвам 3 чаша докато Итън просто не ме прекъсна
-Да танцуваме?
Не се бях заслушала, но в ресторанта имаше жив оркестър и беше много красиво. Започна тиха, нежна мелодия. Всички станаха да танцуват, а след предложеното на Итън и аз станах
Сложи ръката си на кръста ми, а аз сложих ръцете си върху раменете му.
Уверих се, че е достатъчно висок когато бях със токчета може би 3-4 сантиметра и все още беше 2 пъти на мен.
Идея си няма колко ме радва в такива моменти. Истински.
Разбрах, че мъжката душа е толкова корава, колкото едно женско име може да я прекърши.
Промени се, наистина много се промени. Показа ми, че не е като другите . Ние с него сме друга история
*от гледна точка на разказвача
Те наистина са друга история. В Итън беше студено като вечна зима, но време беше Катрин да сложи началото на пролетта в него.
Тя е като "добро утро", а Итън рядко си ляга на време.
*от гледна точка на Кат
След като танца приключи Итън нахрани Арес. Толкова са щастливи заедно, а аз съм по-щастлива да ги гледам така.
Сипах си 3 чаша, Итън не ме забеляза, 4 също.
*от гледна точка на Итън
Правех се, че не я гледам, а всъщност броях всяка една нейна глътка.
Вече политаше, наистина нищо не ѝ понася. Толкова малка.. Мамка му.
-Катрин, да ставаме, а?
Казах отдалечавайки чашата вино, която беше напътила към устата си
-Не
Каза хилейки ми се под носа
-Каката май е пияна
Каза Арес
-Не май, а си е. Итън, заведи я вкъщи
Добави Ейдън
-Ставаме, ставаме.
Изправих се и я хванах за ръката
-Арес, ходи по нас не ме ядосвай
Кимна и тръгна по нас.
Докато стигнехме до колата, не бях осъзнал кога се озова в ръцете ми.
