Размяната на целувки брои ли се за любов?

14част

Почуках на вратата, но не ми отвори.
Мама дойде до мен и попита какво става.

-Бетани, отвори

Каза мама чукайки по вратата

Чуваше се само шумът на водата от мивката.

След около 1-2 мин. Бет отключи и излезе

-Какво става, добре ли си?

-Да, понякога така ми прилошава.

-Сигурна?

-Мисля, че трябва да си тръгвам вече.

Мина покрай мен и отиде в стаята ми

-Какво става?

-Нищо

-Бет, кажи ми

-Просто ми прилоша, нищо повече.
-Искам да си ходя.

Издишах и излязох от стаята, за да се преоблече.
Дали ме лъже?
Или е...
Не.... Не вярвам, няма как да е..
Бях застанала пред вратата и Бет излезе.

-Ще си хвана такси и си тръгвам.

-Бет, изчакай

Тръгна на пред, дори не се обърна.
Тук има нещо

-Къде е тя?

-Тръгна си..

-Защо?

-Не знам, мамо. Просто си тръгна.

Тръгнах и аз, влязох си в стаята..
Не, Кат. Днес ще бъде хубав ден, не го съсипвай.
Оправи се и излез, не си съсипвай настроението.

Така и направих, на вън беше приятно. Имаше слънце, но и лек вятър. Беше невероятно.

Облякох се, изправих си косата и я пуснах, без да я затискам с нищо, но за всеки случай си сложих ластикът на ръката.
Направих си ежедневен грим, само дето си сложих леко цикламено синьо пред очите.
Сложих си гланц и се напръсках със парфюм.

-Мамо, излизам

-Къде?

Честно казано и аз не знам къде. Просто тръгнах на някъде