Почуках на вратата, но не ми отвори.
Мама дойде до мен и попита какво става.-Бетани, отвори
Каза мама чукайки по вратата
Чуваше се само шумът на водата от мивката.
След около 1-2 мин. Бет отключи и излезе
-Какво става, добре ли си?
-Да, понякога така ми прилошава.
-Сигурна?
-Мисля, че трябва да си тръгвам вече.
Мина покрай мен и отиде в стаята ми
-Какво става?
-Нищо
-Бет, кажи ми
-Просто ми прилоша, нищо повече.
-Искам да си ходя.Издишах и излязох от стаята, за да се преоблече.
Дали ме лъже?
Или е...
Не.... Не вярвам, няма как да е..
Бях застанала пред вратата и Бет излезе.-Ще си хвана такси и си тръгвам.
-Бет, изчакай
Тръгна на пред, дори не се обърна.
Тук има нещо-Къде е тя?
-Тръгна си..
-Защо?
-Не знам, мамо. Просто си тръгна.
Тръгнах и аз, влязох си в стаята..
Не, Кат. Днес ще бъде хубав ден, не го съсипвай.
Оправи се и излез, не си съсипвай настроението.Така и направих, на вън беше приятно. Имаше слънце, но и лек вятър. Беше невероятно.
Облякох се, изправих си косата и я пуснах, без да я затискам с нищо, но за всеки случай си сложих ластикът на ръката.
Направих си ежедневен грим, само дето си сложих леко цикламено синьо пред очите.
Сложих си гланц и се напръсках със парфюм.-Мамо, излизам
-Къде?
Честно казано и аз не знам къде. Просто тръгнах на някъде