30глава

1.2K 38 8
                                    

Преглътнах и затворих очи. Опомни се...

-Дано се оправи.

-Какво ти има?

-Нищо, какво да ми е

-Пребледняла си

-Нищо ми няма.

-Сега училището ще гръмне.. Всички ще говорят за Итън

-Ако знаех, че ще трябва да слушам името му нонстоп нямаше да идвам

-Кат, какво ти става??!

-Бет, нищо? Окей?

-Окей

По мълчахме си по време на пътя. Стигнахме и слязохме.

-Аз отивам в стаята си

Каза Бет и ме остави

-Има ли ѝ нещо?

Не разбирам нищо.. Защо все още го мисля този? Не е мъртъв, нищо му няма.
Забързах се и стигнах до стаята по философия.

Когато влязох видях как всички момичета се насъбраха на кръг и се правеха, че плачат. Обичайните курви..

Седнах си на мястото и сложих глава на чина. Лежах си докато една не ме потупа

-Не ти ли е мъчно

Обърнах се, бях леко сънена

-Въобще

Казах супер безчувствено.

-Сериозно ли не те е жал за красавеца ни?

-Вашия?

Попитах като се засмях

-Твоя ли?

Попита вдигайки една вежда

-Чакай, ти го беше спряла в стола, нали?

-И?

-Той те взе с него и те отведе някъде

-Знаеш

-Чакай.. Да не сте..
-Нееее

-Не сме, спокойно. Не го искам, вземете си го

-Ти не си нормална

Ако знаеха какъв е.. Знаят го само по външен вид, но не и вътрешно..

Звънеца би, дойдоха още деца, госпожата също дойде.
Часът мина добре

Имахме физическо и тръгнах към физкултурната стая.
Ходейки видях една зганда момичета на куб.

Минах и погледнах какво гледат.
Гледаха някаква статия, не видях каква

Тръгнах на пред и видях Бет. Говореше по телефона.
Потупах я по рамото и я попитах какво става

-Кат, Итън не е добре

-Как така не е добре?

Премаля ми. Краката ми започнаха да треперят и се хванах за Бет

-Какво има, Кат?

-Нищо, кажи ми как така не е добре

-Говоря с Ейдън. Ще дойде да ме вземе, ти ще дойдеш ли

-Да

-Сигурна ли си, Кат?

-Обедена съм, искам да го видя

Нали го мразех, мамка му? Вместо да му се радвам, че не е добре и страда за това, което ми направи, аз се тревожа

-Да тръгваме

Каза Бет хващайки ме за ръка

Видяхме Ейдън , чакаше ни пред поратата на училището. Качихме се и тръгнахме

Скръстих краката си и ръцете си, за да не си личи колко треперя

-Какво му е Ейдън

Попитах

Погледите ни се засякоха в предното огледало на колата. Усмихна ми се леко и отдели поглед

-Има силен кръвоизлив и дълбока рана под бедрото, също така дясното му рамо е било разместено

Само  факта, че това се е случило от невнимание ме караше да се разрева от гняв

-Сутринта имаше силна температура, не спираше да повтаря, че е като баща си, че е изнасилвач, че не заслужаваш това

-Чакай, аз не заслужавам това?

-Извини ти се в съня си, Кат. Явно те е сънувал, лекарите казаха, че не е спирал да повтаря името ти

-Моля?

В този момент сърцето ми спря. Той ме е сънувал? Мислел е за мен? Чакай, какво?

-Пука му за теб, Кат. Колкото и да не си го признава

-А сега как е?

-Сега температурата по спадна

-Но как така "като баща си"

-Има неща, които не знаеш

-Какво не знам?

-Не мога да кажа, попитайте него

Обърнах се на страни и погледнах към прозореца

-Съдейки по факта, че цялата пребледня, като чу какво му има, явно и на теб ти пука

-Глупости

-Признай си, не е лошо да изпитваш чувства

-Изпитвам само омраза, ясно?

Размяната на целувки брои ли се за любов? Donde viven las historias. Descúbrelo ahora