Преглътнах и затворих очи. Опомни се...
-Дано се оправи.
-Какво ти има?
-Нищо, какво да ми е
-Пребледняла си
-Нищо ми няма.
-Сега училището ще гръмне.. Всички ще говорят за Итън
-Ако знаех, че ще трябва да слушам името му нонстоп нямаше да идвам
-Кат, какво ти става??!
-Бет, нищо? Окей?
-Окей
По мълчахме си по време на пътя. Стигнахме и слязохме.
-Аз отивам в стаята си
Каза Бет и ме остави
-Има ли ѝ нещо?
Не разбирам нищо.. Защо все още го мисля този? Не е мъртъв, нищо му няма.
Забързах се и стигнах до стаята по философия.
Когато влязох видях как всички момичета се насъбраха на кръг и се правеха, че плачат. Обичайните курви..
Седнах си на мястото и сложих глава на чина. Лежах си докато една не ме потупа
-Не ти ли е мъчно
Обърнах се, бях леко сънена
-Въобще
Казах супер безчувствено.
-Сериозно ли не те е жал за красавеца ни?
-Вашия?
Попитах като се засмях
-Твоя ли?
Попита вдигайки една вежда
-Чакай, ти го беше спряла в стола, нали?
-И?
-Той те взе с него и те отведе някъде
-Знаеш
-Чакай.. Да не сте..
-Нееее
-Не сме, спокойно. Не го искам, вземете си го
-Ти не си нормална
Ако знаеха какъв е.. Знаят го само по външен вид, но не и вътрешно..
Звънеца би, дойдоха още деца, госпожата също дойде.
Часът мина добре
Имахме физическо и тръгнах към физкултурната стая.
Ходейки видях една зганда момичета на куб.
Минах и погледнах какво гледат.
Гледаха някаква статия, не видях каква
Тръгнах на пред и видях Бет. Говореше по телефона.
Потупах я по рамото и я попитах какво става
-Кат, Итън не е добре
-Как така не е добре?
Премаля ми. Краката ми започнаха да треперят и се хванах за Бет
-Какво има, Кат?
-Нищо, кажи ми как така не е добре
-Говоря с Ейдън. Ще дойде да ме вземе, ти ще дойдеш ли
-Да
-Сигурна ли си, Кат?
-Обедена съм, искам да го видя
Нали го мразех, мамка му? Вместо да му се радвам, че не е добре и страда за това, което ми направи, аз се тревожа
-Да тръгваме
Каза Бет хващайки ме за ръка
Видяхме Ейдън , чакаше ни пред поратата на училището. Качихме се и тръгнахме
Скръстих краката си и ръцете си, за да не си личи колко треперя
-Какво му е Ейдън
Попитах
Погледите ни се засякоха в предното огледало на колата. Усмихна ми се леко и отдели поглед
-Има силен кръвоизлив и дълбока рана под бедрото, също така дясното му рамо е било разместено
Само факта, че това се е случило от невнимание ме караше да се разрева от гняв
-Сутринта имаше силна температура, не спираше да повтаря, че е като баща си, че е изнасилвач, че не заслужаваш това
-Чакай, аз не заслужавам това?
-Извини ти се в съня си, Кат. Явно те е сънувал, лекарите казаха, че не е спирал да повтаря името ти
-Моля?
В този момент сърцето ми спря. Той ме е сънувал? Мислел е за мен? Чакай, какво?
-Пука му за теб, Кат. Колкото и да не си го признава
-А сега как е?
-Сега температурата по спадна
-Но как така "като баща си"
-Има неща, които не знаеш
-Какво не знам?
-Не мога да кажа, попитайте него
Обърнах се на страни и погледнах към прозореца
-Съдейки по факта, че цялата пребледня, като чу какво му има, явно и на теб ти пука
-Глупости
-Признай си, не е лошо да изпитваш чувства
-Изпитвам само омраза, ясно?
