Дойде до мен, аз бях седнала и беше много по-висок гледайки го от седнало положението
-Дай шибаната топка
От напрежение дори не забелязах, че я бях гушнала.
-Ето
Подадох му я, със смекчен тон
-Не знаеш кой съм, не се заяждай
-Разглезено богаташче, което иска всичко да е на неговата и да чука всяка втора?
-Ейй
Каза той приклеквайки до мен със раздразнен глас
Тогава някой от момчетата каза нещо от сорта "Ела, не се занимавай с нея, после ще я накажем"
-Моля?
Казах учудена и тихо.
Как така, наказание ли ще получа?
От тези? Абсурдно
Играта беше продължила, а аз излязох.
Отивам да ям, няма да му мисля за тези
Отидох на стола и седнах, Бет дойде със още едно момиче
-Ейй, здравей
-Здрасти
-Това е Анн, от моя клас
-Приятно ми е
-Е, как минаха часовете?
Разказах ѝ за преди малко и опаа. Май сега осъзнах, че това бяха момчетата с, които трябва да внимавам
-Човееек, ами ако ти направят нещо?
-Те да имат тоя късмет де
-Ама как така наказание
-Принципно хващат момичето и си избират кой да я наебе
Останах стъписана. Рязко ми стана топло, а ръцете ми студени.
-Смисъл?
-Така съм чувала де, наказват като чукат. После се хвалят с това, а момичето, което е било начукано го е срам да ги погледне в очите след това
-Те трябва да са тези, които да се срамуват
-Така е, внимавай
-Нищо няма да стане
Бях прекалено несигурна в това "
Нищо няма да стане ".
Започнах да си мисля какви ли не неща.
По-добре да спръ.
Останаха малко часове, ще минат бързо.
-Момичета аз ставам, наядох се
Всъщност не се бях наяла, просто се притесних
-Добре, пак ти казвам.. Внимавай
Тръгнах към стаята по природни науки.
Бях сама в стаята, мислех си
" само ако влязат сега, аз какво ще правя? " "дали ще ме начукат"
Неее, те са по-големи. Не сме от един клас
Изведнъж вратата се отвори.
Беше той. Сам самичък.
Останах на място, усещах как започнах да преглъщам по-трудно, ръцете ми започнаха да треперят, и гърлото ми да пресъхва
Влезе без да ме погледне, беше прекалено съсредоточен към това, да си вземе раницата.
Взе я и побегна.
Усетих как ми улеква, сякаш един тон камъни се стовариха от гърдите ми .
Часовете свършиха към 14:30 и тъкмно тръгвах, когато Бет дойде до мен
-Каат, искаш ли днес да излезем?
-Ам, ще трябва да попитам нашите
-Това е номерът ми, ако ти разрешат звънни.
Каза бягайки към един черен джип
Тръгнах си и мама ме посрещана
-Е, как беше
-Супер
Не исках да я притеснявам
-Мамо, може ли днес да изляза със едно момиче от училището
-По-голяма ли е?
-Не, по-малка е
-Може, само внимавай. До 23 да си си вкъщи. Звънни на баща си, ще те вземе
-Благодаря!!!
Тръгнах си към стаята звънейки на Бет
-Ало
-Да?
-Разрешават ми, може да излезем
-Суперр, изпрати ми локацията си и ще дойда да те забера към 17:20
Каза Затваряйки ми телефона, а аз без да се колебая и дадох адреса си.
Изкъпах се и легнах, неочакванo стана 17
