Бет и Ейдън идваха към нас, а Итън не спираше да ме гледа..
Защо винаги аз си патя..
-Кат, да имаш нещо за казване?
Преглътнах трудно..
-Не
-Итън, ти да кажеш нещо?
-Тя действаше, аз просто си седях
Моля? Как може да е такъв егоист?
Засмя се и си стана от стола..
-Да тръгваме.
Бет и Ейдън се хванаха под ръка и тръгнаха.
Бяха по на пред, аз и онзи вървяхме с еднакво темпо
-Как можа да излъжеш така?
-Не излъгах, ти беше върху мен
-А първоначално, ти беше този, който започна
-Трябваше да ме оставиш да завърша, малката. Не си го представях така
-А как
-Хм, да кажа ли?
Ил, извратеняк.
-Не казвай нищо, не искам да те виждам.
Бяхме стигнали до колата и се качихме.
Гледах към прозореца, отворих го малко и веднага усетих приятния вятър, приятния шум.
Беше хубаво, забравих за всичко и се успокоих.
~~
-Ставай, стигнахме
-Спала ли съм?
-Да, ставай..
Станах и видях онзи, отново ми се усмихваше.. Мразя го
Бет затвори вратата зад мен, а Ейдън тръгна.
-Е, сега?
-Ще си извикам такси.
-Не, ела у нас. Утре е събота, не сме на училище
-Може..
Влязохме вътре, лампите бяха загасени, беше гробна тишина, явно нашите да заспали?
Показах ѝ пътя към стаята ми и към банята.
-Измии се, ето ти дрехи.
Дадох ѝ едни мои стари пижами.
Докато тя беше в банята си мислех..
Защо чувството ми беше приятно..
Когато ме целуна, когато усетих студените му ръце върху мен.. Онези мрачни очи, силния аромат на парфюм, рошавата му коса..
Ще спръ да мисля и ще кажа на Андерлин и Бен, че тази вечер няма да мога да говоря с тях.
~~~
Бет излезе от банята със усмивка и със нелепия въпрос..
