Размяната на целувки брои ли се за любов?

44глава

~~~ на другия ден
*от гледна точка на Кат

Не бях сигурна особено за днескашния ден. Снощи не говорих с много за случилото се и сега ще ми е по тежко.
Погледнах през прозореца, времето беше гадно.

Облякох се и не си сложих никакъв грим. Напръсках се с любимия ми парфюм и слязох долу.
Беше мама, правеше ми закуска.

-Добро утро

-Как си?

Попита тя

-По добре

Казах сядайки на стола

-Все още ли не мислиш да ми кажеш какво се случи снощи?

-Моля те мамо, тъкмно станах

-А онова момче кое е?

-Кое момче?

Помислих си, че говори за Ейдън

-Едно високо момче, със тъмна коса и тъмни очи. Беше малко по-висок от приятеля на Бет

Приятеля на Бет? Чакай, да не би да говори за Итън?

-От къде знаеш за това момче?

-Даде показания вместо теб снощи. Каза, че си му споделила всичко, но нямаш силите да споделяш на тях, за това той беше единствения, който знаеше нещо по случилото се

-Дал е показания?

-Да, каза им всичко

-Какво им каза?

-Не знам, кое е това момче?

-Не ти трябва да го знаеш

-След като си му споделила всичко..

Исках да кажа, че не съм казала нищо, но ако разберат, че е излъгал ще трябва аз да дам показания, не ми се занимава сега.

-Мамо, закуската не е ли готова?

Подаде ми закуската и ме целуна по челото

-Ако има нещо винаги можеш да ми кажеш

-Знам мамо, знам.

~~~~~
Качих се в автобуса и видях Бет