31глава

1.6K 38 21
                                    

Погледна ме и се засмя...
Въобще няма да им обръщам внимание, само аз си знам.

~~~

Пристигнахме и слязохме от колата.
Запътихме се към рецепцията и ни казаха в коя стая е.

Тръгнахме, а когато пристигнахме видях едно момче, стоеше пред вратата. Видимо си беше голям, не ми приличаше на малък.

-Стив?
Извика Ейдън

-Беше ми скучно, добре че дойдохте.

Каза момчето. Гласът му ми беше доста познат, приличаше на този на Итън.

-Кое е това момиче?

-Катрин, запознайте се.

Момчето си подаде ръката и се здрависахме

-Това ли е момичето за което брат ми говореше

Брат ми? Чакай, той има брат?

-Да

-Тоест, това е момичето, което причини това цялото нещо?

Wtf аз какво направих? Виновна съм, че е катастрофирал.. Ще си замълча, няма да повишавам тон

-Влезте, вътре е

-Спи ли?

-Да

Влязохме в стаята.
Гледката ми бръкна в сърцето, той лежеше, рамото му беше бинтирано почти цялото, имаше много рани, синини.. Дижаше тежко, а аз също. Спря ми въздуха

-Кат, има ли нещо?

-Не, нищо

Ейдън седна на стола до него, Бет също седна на еднин стол а аз седях права

-Седни на моето място

Каза Ейдън ставайки

-Не, не искам да седя

Гледахме го докато не започна да диша много ускорено

-Какво става?

Попита Ейдън ставайки от стола

-Не знам

Каза Бет

Бях се успокоила малко, сега това успокоение ми излиза през носа..

-Седни до мен

Прошепна Итън опитвайки да отвори очи

-Какво?

-Итън, на кого говориш, Братко
Попита Ейдън

-На нея..

Прошепна

Ейд и Бет погледнаха към мен

-Кат, говори на теб

-На мен ли?

-Седни до него

Седнах лекичко до него, той сложи ръката си върху кръкъ ми докато все още очите му бяха затворени

-Какво правиш?

Трепнах.. Отново ме докосна, дори да не е съзнателно, отново го направи. Сетих се за онази вечер.. Защо сега трябва да се сещам за това?? Нещо в мен ме стягаше щом сложи ръката си върху мен.. Отдръпнах я леко и я сложих върху него.

-Защо?

Попита шепнейки. Капчици пот се стичаха от косата му..

-Има температура, повикайте лекар

Ейд се затича да повика доктор

-Защо?

Отново прошепна

Погледнах Бет и видях как едва не заплака.

Станах, а той завъртя глава към мен, опитвайки да отвори очи

-Не исках

Започваше да става червен и да трепери..

Лекаря дойде и ни помоли да излезем.

Излязохме, а брат му ни чакаше пред вратата

-Какво стана?

Ейд му обясни...

Всички гледаха към мен, сякаш аз съм направила нещо

-Какво?

-Различна си.

Каза брат му..

-Моля?

-Не си от неговия тип, как така става нещо между вас?

-Няма нищо между нас

-fuck, и ти си инатлива

-Казвай каквото имаш за казване

-Не го наранявай

-Аз ли съм тази, която го нарани?

-Не е искал да го направи

-Не ми повишавай тон
-Искал е да го направи, и още как

-Не е знаел, че си девствена

Започнаха да се стичат сълзи по лицето ми и реших да се махна, така само показвам колко слаба мога да бъда.

Тръгнах, а Бет до тича до мен

-Би ли ме оставила

-Успокой се, цялата трепериш

Размяната на целувки брои ли се за любов? Where stories live. Discover now