Погледна ме и се засмя...
Въобще няма да им обръщам внимание, само аз си знам.
~~~
Пристигнахме и слязохме от колата.
Запътихме се към рецепцията и ни казаха в коя стая е.
Тръгнахме, а когато пристигнахме видях едно момче, стоеше пред вратата. Видимо си беше голям, не ми приличаше на малък.
-Стив?
Извика Ейдън
-Беше ми скучно, добре че дойдохте.
Каза момчето. Гласът му ми беше доста познат, приличаше на този на Итън.
-Кое е това момиче?
-Катрин, запознайте се.
Момчето си подаде ръката и се здрависахме
-Това ли е момичето за което брат ми говореше
Брат ми? Чакай, той има брат?
-Да
-Тоест, това е момичето, което причини това цялото нещо?
Wtf аз какво направих? Виновна съм, че е катастрофирал.. Ще си замълча, няма да повишавам тон
-Влезте, вътре е
-Спи ли?
-Да
Влязохме в стаята.
Гледката ми бръкна в сърцето, той лежеше, рамото му беше бинтирано почти цялото, имаше много рани, синини.. Дижаше тежко, а аз също. Спря ми въздуха
-Кат, има ли нещо?
-Не, нищо
Ейдън седна на стола до него, Бет също седна на еднин стол а аз седях права
-Седни на моето място
Каза Ейдън ставайки
-Не, не искам да седя
Гледахме го докато не започна да диша много ускорено
-Какво става?
Попита Ейдън ставайки от стола
-Не знам
Каза Бет
Бях се успокоила малко, сега това успокоение ми излиза през носа..
-Седни до мен
Прошепна Итън опитвайки да отвори очи
-Какво?
-Итън, на кого говориш, Братко
Попита Ейдън
-На нея..
Прошепна
Ейд и Бет погледнаха към мен
-Кат, говори на теб
-На мен ли?
-Седни до него
Седнах лекичко до него, той сложи ръката си върху кръкъ ми докато все още очите му бяха затворени
-Какво правиш?
Трепнах.. Отново ме докосна, дори да не е съзнателно, отново го направи. Сетих се за онази вечер.. Защо сега трябва да се сещам за това?? Нещо в мен ме стягаше щом сложи ръката си върху мен.. Отдръпнах я леко и я сложих върху него.
-Защо?
Попита шепнейки. Капчици пот се стичаха от косата му..
-Има температура, повикайте лекар
Ейд се затича да повика доктор
-Защо?
Отново прошепна
Погледнах Бет и видях как едва не заплака.
Станах, а той завъртя глава към мен, опитвайки да отвори очи
-Не исках
Започваше да става червен и да трепери..
Лекаря дойде и ни помоли да излезем.
Излязохме, а брат му ни чакаше пред вратата
-Какво стана?
Ейд му обясни...
Всички гледаха към мен, сякаш аз съм направила нещо
-Какво?
-Различна си.
Каза брат му..
-Моля?
-Не си от неговия тип, как така става нещо между вас?
-Няма нищо между нас
-fuck, и ти си инатлива
-Казвай каквото имаш за казване
-Не го наранявай
-Аз ли съм тази, която го нарани?
-Не е искал да го направи
-Не ми повишавай тон
-Искал е да го направи, и още как
-Не е знаел, че си девствена
Започнаха да се стичат сълзи по лицето ми и реших да се махна, така само показвам колко слаба мога да бъда.
Тръгнах, а Бет до тича до мен
-Би ли ме оставила
-Успокой се, цялата трепериш
