*от гледна точка на Итън
~~~~~
Ръката ми кървеше докато се удряше право в слепоочието му
-Защо го направи?
-Защото мога
Отвърна хилейки ми се докато лявото му око вече беше посиняло, а дясното дори не се виждаше от подутината
Устната му кървеше и кръвта слизаше бавно по бялата му тениска, която вече беше Черна от паданията по пода
-Изтрий клипа!
Стисках зъби докато болката пронизваше ръката ми
-Не мога
-Защо?
-За твое добро е
-Мое добро?
Толкова ми е познато...
Пред погледа ми се появи Аделио, който ми повтаряше същото
-Кой ти каза това
Ръката ми държеше яката на блузата му докато я стисках
-Не мога да кажа
Стисках все повече и повече докато гледах как се задушава
-Не ми позволява да го направя, казва, че това ще му помогне
-На кой?
Вече бях почти сигурен за кого говори
-Не мога да кажа
Трябваше да бъда сигурнен
Ударих с юмрук дясната му буза
толкова силно, че раните по ръцете ми от боксовата круша вече се бяха отворили
-Кажи или ще умреш в ръцете ми
Хванах го за гушата докато усещах вените му
-Б..
Стисках толкова, че вече Столът на който беше седнал политаше на зад
-Баща ти
Прошепна ставайки червен, а след това син
-Копеле
*от гледна точка на Катрин
Къде си, Итън, къде?
Претърсих цялото училище, дори телефона си не вдига
-Не се притеснявай, нищо му няма
Каза Бет
-Не мога да се успокоя, знаеш колко бесен беше сутринта. Ами ако направи нещо на горкото момче?
-Горкото момче ли? Кое му е горкото, Катрин? Лепи се за теб като лепка, нормално гаджето ти да ревнува. Когато Итън му каза да се отдръпне защо просто не го направи мълком, а трябваше да му се ерчи толкова? Със правото си Итън ти забрани да общуваш с него
