*от гледна точка на Кат
Отидох да отворя врата и видях Бет, беше сама.
-Липсваше Миии
Каза тя влизайки вътре. Прегърнах я и седнахме на столчетата до плота.
-Искаш ли да пиеш нещо?
-Кафе?
-Правя го
Станах от стола и започнах да го правя
-Как си?
-Добре съм
-Сигурна?
Обърнах се към нея докато кафемашината се стопляше.
-Де Бет, спокойно.
-Трябва да поговорим за снощи Кат.
-Искам да забравя всичко, нека не говорим за това. Нито ще го виждам повече, нито нищо. Просто сякаш го няма в живота ми.
Говорех каквото ми беше на сърцето и в този момент осъзнах, колко много го намразих.
-Хубаво, щом искаш
-Благодари на Ейдън от мое има
-Разбира се
Обърнах се и продължих да правя кафето.
Беше тихичко, напрявих го и си седнах.
-Благодаря
Каза Бет докато ѝ подавах кафето.
Загледа се в кръкъ ми. Панталонките ми бяха къси и краката ми бяха на половина голи.
-Итън ли ти го направи?
-Кое?
Проследих погледа ѝ и видях, че гледа към синината.
-Да
-Удари ли те?
-Не, може би се е опитал да ми направи смучка, но е бил прекалено груб и остана като синина
-Много ли боли?
Видях притеснението в очите ѝ.. Не искам да я лъжа, но трябва.
-Въобще не боли, спокойно
Отпи си от кафето и започна да се само обвинява
-Аз съм виновна
-Моля?
-Снощи, ако не бях предложила онази скапана вечеря нямаше да стане това
-Спокойно, не си виновна. Така е трябвало да стане. Минало е
-Защо си толкова добра и наивна,Кат? Оставяш хората да те мачкат както си поискат
-Отнасям се с хората така, както искам да се отнасят с мен
-Не всеки ще се отнася добре с теб, не всеки мисли като теб
-Няма значение, да сменим темата.
Бет изпи на екс кафето си и стана от стола
-Аз ще тръгвам, трябва да видя някой
-Кой ли?
Засмях се и тя също. Побегна и трясна вратата.После я отвори и се извини
Аз си отидох в стаята и звъннах на приятелите ми от моя си град. Разказах им всичко, до едно
-Човек, толкова малко време си там, а ти се случи таква трагедия
-Нищо ми няма, спокойно.
Чух как вратата се отваря, беше мама.
Побегнах и я прегърнах
-Как спа, мила
-Супер
-Искам да поговорим малко, става ли?
Притесних се, дали е разбрала?
-А татко?
-Идва
Каза влизайки вътре, а баща ми беше след нея.
~~~
Явно отново съм била заспала. Събудих се към 16:30.
Слязох долу и видях нашите, бяха седнали на масата и си похапваха
-Ела при нас
Татко ме повика, и разбира се не можах да откажа. Седнах и си взех малко картофки
-Е, как е моето момиче
-Супер съм, татко
-Радвам се
-Кога ще си ходим?
Дръпна стола си по-на пред и остави вилицата на страни.
-Виж дъще, ние тъкмо дойдохме. Не знам кога ще си ходим, но знам, че би си намерила много нови Добри приятели тук.
Чух телефона ми как дзънна.
Беше Бет
-Да се видим?
-Може
-След 10 минути съм у вас
Станах от масата и пожелах приятен апетит на нашите
Измих се и се облякох одобно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не след много време видях как Бет се подава от вратата
-Вашите ме пуснаха, глуха ли си та като ти звъня не дигаш?
-Не съм чула
-Нищо
