28глава

1.3K 33 8
                                    

*от гледна точка на Кат

Отидох да отворя врата и видях Бет, беше сама.

-Липсваше Миии
Каза тя влизайки вътре. Прегърнах я и седнахме на столчетата до плота.

-Искаш ли да пиеш нещо?

-Кафе?

-Правя го

Станах от стола и започнах да го правя

-Как си?

-Добре съм

-Сигурна?

Обърнах се към нея докато кафемашината се стопляше.

-Де Бет, спокойно.

-Трябва да поговорим за снощи Кат.

-Искам да забравя всичко, нека не говорим за това. Нито ще го виждам повече, нито нищо. Просто сякаш го няма в живота ми.

Говорех каквото ми беше на сърцето и в този момент осъзнах, колко много го намразих.

-Хубаво, щом искаш

-Благодари на Ейдън от мое има

-Разбира се

Обърнах се и продължих да правя кафето.
Беше тихичко, напрявих го и си седнах.

-Благодаря

Каза Бет докато ѝ подавах кафето.

Загледа се в кръкъ ми. Панталонките ми бяха къси и краката ми бяха на половина голи.

-Итън ли ти го направи?

-Кое?

Проследих погледа ѝ и видях, че гледа към синината.

-Да

-Удари ли те?

-Не, може би се е опитал да ми направи смучка, но е бил прекалено груб и остана като синина

-Много ли боли?

Видях притеснението в очите ѝ.. Не искам да я лъжа, но трябва.

-Въобще не боли, спокойно

Отпи си от кафето и започна да се само обвинява

-Аз съм виновна

-Моля?

-Снощи, ако не бях предложила онази скапана вечеря нямаше да стане това

-Спокойно, не си виновна. Така е трябвало да стане. Минало е

-Защо си толкова добра и наивна,Кат? Оставяш хората да те мачкат както си поискат

-Отнасям се с хората така, както искам да се отнасят с мен

-Не всеки ще се отнася добре с теб, не всеки мисли като теб

-Няма значение, да сменим темата.

Бет изпи на екс кафето си и стана от стола

-Аз ще тръгвам, трябва да видя някой

-Кой ли?

Засмях се и тя също. Побегна и трясна вратата.После я отвори и се извини

Аз си отидох в стаята и звъннах на приятелите ми от моя си град. Разказах им всичко, до едно

-Човек, толкова малко време си там, а ти се случи таква трагедия

-Нищо ми няма, спокойно.

Чух как вратата се отваря, беше мама.

Побегнах и я прегърнах

-Как спа, мила

-Супер

-Искам да поговорим малко, става ли?

Притесних се, дали е разбрала?

-А татко?

-Идва

Каза влизайки вътре, а баща ми беше след нея.

~~~

Явно отново съм била заспала. Събудих се към 16:30.
Слязох долу и видях нашите, бяха седнали на масата и си похапваха

-Ела при нас

Татко ме повика, и разбира се не можах да откажа. Седнах и си взех малко картофки

-Е, как е моето момиче

-Супер съм, татко

-Радвам се

-Кога ще си ходим?

Дръпна стола си по-на пред и остави вилицата на страни.

-Виж дъще, ние тъкмо дойдохме. Не знам кога ще си ходим, но знам, че би си намерила много нови Добри приятели тук.

Чух телефона ми как дзънна.
Беше Бет

-Да се видим?

-Може

-След 10 минути съм у вас

Станах от масата и пожелах приятен апетит на нашите

Измих се и се облякох одобно.

Не след много време видях как Бет се подава от вратата

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Не след много време видях как Бет се подава от вратата

-Вашите ме пуснаха, глуха ли си та като ти звъня не дигаш?

-Не съм чула

-Нищо

Размяната на целувки брои ли се за любов? Where stories live. Discover now