Цяла вечер се въртях в леглото от притеснение за Итън. Писах на Ейдън, а той все казваше, че всичко е добре, докато наистина знаех, че нищо не е добре
По едно време, може би към 3-4 заспах.
~~~~~~
Събудих се от алармата и станах с мисълта, че е петък и е последния ден от уикенда на даскало.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Облякох се, вързах се на опашка, напръсках се с парфюм и отидох в кухнята. Не сложих капчица грим, единствено само исках да видя Итън днес.
-Добро утро
Каза мама слагайки закуската върху масата
-Добро утро
-Как си?
-Добре съм, ти
-И аз, но ти не изглеждаш така
-Просто ми се спи
Сложи топлия чай пред мен и отпих. От онази вечер болките в кръста ми просто ме сцепват, топлото поне ми се отразява добре.
-Днес си естествена?
-Не ми се занимава с грим
-Така си по-красива
Прегърна ме
-Мерсии
Отвърнах.
*от гледна точка на Итън
Главата ме стягаше като за световно, събудих се именно заради това. Бях заспал на някакво легло, а Ейдън беше седнал на Земята. До мен имаше купа с вода, а на главата ми кърпа. На шкафа имаше лекарства и термометър.
Изправих се и събудих Ейдън
-Как си?
Попита ставайки
-Главата ме боли
-Нека те боли, така заслужаваш
-Какво съм направил?
-Избяга, Катрин те откри на Брега на морето пиейки
