*От гледна точка на Катрин
Поредния ден в който игнорирах Итън, просто защото ме беше страх от това какво ще каже.
Когато го видях как се чувства до Мегън, как всички бяха в толкова добро настроение.. Наистина съм излишна. Така се почувствах. Не знам края ли трябва да бъде това.. Или може би просто трябва да го изслушам? Но защо той не ме търси, аз имам причина. Дали всичко е било заблуда? Просто ме е лъгал през цялото време, а аз вярвах защото бях и все още съм лудо влюбена в него?
*от гледна точка на Итън
Защо мамка му ме игнорира вече седмица? Защо не дойде и не ми обясни какво се случва, защо ми е сърдита? Аз не знам какво се случва, просто всеки ден си казвам "ще ѝ мине", но не ѝ минава. Сериозно е.
-Може би знае за Мегън
Каза Ейдън
-От къде?
-Спри я и поговорете просто.
*от гледна точка на Катрин
Видях го днес на училище, не отделяше поглед от мен. Аз само се молех да не дойде при мен. И сякаш казах амин.
Дойде при мен
-Не бягай от мен, моля те. Просто ми обясни какво става.
Бет Кимна с глава и се отдалечи от нас.
Идеше ми да заплача, сякаш нещо стискаше гърлото ми и го прерязваше в същия момент.
-Щастлив си с нея.
Отговорих гледайки на долу.
-Какво?
-Мегън...
-Какво за нея?
-Щастливи сте заедно. Видях ви
-Чакай, аз и Мегън? Сериозно?
-Миналата седмица. Когато не благоволи да ми отвърнеш на обажданията се бях притеснила за теб и реших да отида до вас. Когато пристигнах видях твоето семейство и това на Мегън. Ти беше до нея
-Оффф
-Не ми офкай!
Промених тона.
-Защото ако беше друга щеше да отиде на момента и да те попита какво се случва, да ти държи сметка, да крещи. Защото ако беше друга сега моментите с нея щяха да останат само на снимки, спомени... Изгарящо болезнени спомени.
Но нали това съм аз? Лудата откачалка влюбена в най-големият "play boy" във цялото скапано даскало. Лудата, която ти вярваше и дори ти позволи да я докоснеш..
Просто не Издържах и се разревах с глас крещейки.
-Кат...
Тръгна да ме прегръща..
-Не ме докосвай отново, мака му. Боли ме, Итън. Боли ме от факта, че ти си щастлив с друга докато аз се тревожех до болка за теб!
-Трябва да ти обясня.
Изместих косата си, която беше на пред и ми пречеше, избърсах сълзите си
-Разбира се, оправдай се. Слушам
-Онази вечер нищо не беше истинско. ...
О Боже Господи, не мога да повярвам
-Аделио просто повика семейство на Мегън, не знам защо. Седнах до нея, факт, но наистина никак не бях щастлив.
*от гледна точка на Итън
-Постоянно мислех за теб, чудех се кога и как да ти отговоря
Исках да ѝ кажа, исках супер много да ѝ кажа за годежа...
-Може да съм бил видимо щастлив, но ти превземаше ума ми тогава, Chiquita. Заклевам се, не съм спрял да мисля за теб дори и секунда..
Чувствах как света ми се срива за секунди, буквално. Тя плашеше и страдаше заради мен и заради проклетата Мегън мамка му. Знаех си, че трябва да убия и нея и баща си. Поне да знам, че нямам повече проблеми.
Прегърнах я, а тя просто се отпусна сякаш просто нямаше сили
-Прости ми, моля те
Целунах я по челото.
-Итън, обръщай че наистина ще си казваме всичко каквото и да е
Каза през сълзи
-Обещавам.
Обещах правейки кръстче зад гърба ѝ. Само една лъжа, Chiquita, само една.
~~~~~~~~
Главите са по-кратки понеже след броени дни ще има финал!;) Благодаря предварително за разбирането! ❤
