-Каквото си искаш ли?
-Защо ме целуна?
-А ти защо отвърна
-Не отвърнах
-Напротив
Ахххх, как ме вбесяваа
-Защо ме щипна, когато бяхме на стола
- А ти защо не спираше да ме гледаш
Мамка му
-не съм
-си
-за да ме видиш как те гледам сигурно и ти не спираше да ме гледаш?
-Мм, не. Просто постоянно имах чувството, че някой ме наблюдава
-Защо мина намигвайки ми през класната стая?
-а ти защо се усмихна?
Мамка му, дори не знаех, че съм се усмихнала
-А защо направи това движение преди малко?
-Защото след удара ти се нуждая от свирка
Шегува се.. Не
-Малката, просиш си го. Или ме пусни или ще си сменим местата
-Престани да ме наричаш така
-Защо, на мен ми харесва
Усетих как ме дърпа от кръста притискайки ме до него
-Какво правиш!
-Каквото искам
Ще спре ли да ме вбесява с отговорите си?
-Искаш ли отново да те подмокря, както онази вечер
-А искаш ли отново да те ударя в пениса както одеве?
-Тогава наистина ще ми направиш свирка, след като си свършила овивайки се под мен
Усетих как ме притиска по близо до себе си
-Малаката, събуждаш нещо в мен за което мисля, че не си готова
-ч-чакай..
Jesus, help me please
-Махай се, пусни ме
-Издърпа ме до тук за да ми се скараш ли?
Кимнах с очи..
-Погледнеш ли ме в очите забравяш за всичко, малката
-Къде ти е възпитанието?
-За теб мога да бъда много невъзпитан, малката, само поискай
-Не искам
-Аз искам
-Какво искаш, остави ме и просто да сме непознати
Дръпнах ръцете му от кръста си и тръгнах на пред..
Усетих как отново ме хваща, обръщайки се ме целуна..
Просто от нищото
-Какво правиш, пусни ме
Обърна ме към него и продължи, но този път беше по-различно
-Пусни ме
-Не можеш ли да стоиш по кротко за малко
-Какво ти става
Видях, че гледа нещо на пред.
Някакво момиче, високо, стройно, дълги руси коси и зелени очи.. Беше красива.
Явно е някаква негова любима? не знам.
-Просто ме пусни
-Любима, не се сърди, моля те
Любима? Моля
-Любима ли?
-Просто действай
Каза тихо, допирайки устни до врата ми.
Отпуснах се.. Просто го почувствах, беше нещо странно.
Видях момичето, очите ѝ бяха пълни със сълзи и си тръгваше.
Но той продължи
-Тя си тръгна, престани
-Коя "тя"?
-Кой си ти?
-Моля?
-Виж, и двамата можем да се правим на чалнати, просто ми кажи какво става тук
-Не съм длъжен да ти обяснявам
-Ооо, напротив, длъжен си
Той ме пусна и тръгна на пред без да каже нищо, без никакво изражение
-Ще ми кажеш ли защо ме целуна мамка му?
-Хареса ли ти?
Хареса ли ми? всъщност... Да
-Не!!
-Напротив
-Кажи ми какво става
Обърна се и със леки крачки ме притисна отново към стената, но този път стисна ръката си около вратът ми...
-Пусни ме
-Тя е момиче, което си мисли, че зарязвайки ме съм изпуснал нещо. Доказах ѝ, че не е единствена
-Обичаш ли я?
-Не мамка му, какво приказваш
-Просто бях във връзка със нея около месец и ми изневери и си мисли, че съм я изпуснал
-Така не губиш само нея, а и уважението ѝ към теб
-Кой говори за уважение по дяволите
-Бяхме във връзка само, за да зарадваме нашите, искат да ни сгодяват
-Еха
Останах без дъх.
-Но няма, не я обичам
-По дяволите коя си ти, че ти обяснявам
Пусна ме и тръгна на пред...
Чакай малко, той да не би да сподели нещо на мен?
Нещо семейно, нещо важно?
Еха..
Тръгнах на пред, той беше пред Училищтния вход, направих се, че не го гледам. Не искам да имам нищо общо с това момче.
Тръгнах си..
