Мина ден, два, три. Чаках го в училище, но него го нямаше. Ейдън не знаеше какво се случва и вече спрях да питам за него. Факт е, че се бях притеснила. Вече беше събота, към 16:30.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оправих се и излязох. Разхождайки се мислех за него и за неговата история. Какво ли стана с баща му, дали се срещнаха? Как е? Всички това ме излъчваше. Просто ме побъркваше. ... Не, ще отида у тях пък каквото ще да става. Писна ми все да го мисля.
~~~~~ Стигнах до тях. Супер неуверена, супер смазана от пътя, притеснена. Но си заслужава да го видя. Звъннах на звънеца. Очаквах Стивън или Итън. Беше един не много възрастен човек. Със тъмна коса, тъмни очи, висок. Стреснах се
-Ем, търся Итън
-А ти си?
-А вие сте?
Отговорих. Чух как някой слиза по стълбите. Мина покрай вратата, и се върна. Дойде при човека и застана до него. Беше слаба жена със тъмна коса, но светли сини очи. Висока, и също толкова сериозна.
-Какво става?
-Търси Итън.
-Горе е, влизай.
Кимнах с глава и влязох. Зад мен жената затвори вратата и чух как си шептят нещо. Качих се по стълбите и тъмно да почукам на вратата на стаята му, от отсрещната врата излезе едно малко момче. Със тъмна коса и светли очи.
-Здрасти? Каза той -Здрасти?
-При батко ли отиваш?
Батко ли? Има малък брат? Мамка му, дано не е това което си мисля
-Ам, да
-Влез, той къкмно се изкъпа
Каза и слезе по стълбите. Почуках на вратата, но никой не отгвори. Отворих я влязох. Затворих вратата и зад мен беше Итън. По хавлия. На горе беше гол, косата му беше мокра и shitt беше толкова секси. Капиките вода се стичаха по голата му скулптура, а погледа му беше толкова студен.
