Тръгнах си от училището..
През целия път бях замислена над случилото се..
Сигурно му е било гадно на момичето, защо трябва да постъпва така, можеше да си по говорят като големи и разумни хора. Нищо, те си знаят
~~~Стигнах си вкъщи, оправих се и легнах. Звъннах на приятелката ми и ѝ разказах.
-Отново сте се целували?
-Да, мамка му
-Ще го харесаш, главата си залагам
-Не, няма
-Как беше
-КОЕ?
-Целувката?
-Беше хубаво, наистина хубаво.
-Еййй, знаех си
-Но не е това, което си мислиш.
-Да, сигурно.
-Изчакай, Бет ми звъни
....
-Ало, Бет
-Моля те, ела с мен на срещата ми с Ейдън
-Кой е този... Ааа, онзи от бара?
-Да, моля те
-Аз какво ще правя, само ще преча
-Не искам да съм самаа
-Ама..
-Не приемам откази. До половин час съм пред вас. Ще бъде във един бар, до морето.
Затвори ми. Мамка му.
Да бъда трето колело?
Приятелка ми е, дано не сгафя с нещо. Ще отида.
*от гледна точка на момчето
Докато четях книга Ейдън ми звънна.
-Ало?
-Човечее, моля те, ела с мен
-Къде?
-На среща със Бетани
-Кога успя, играч
-Спри, просто ела с мен
-Ще има ли други освен мен, теб и нея?
-Не, моля
-Хубаво
-До половин час съм у вас. Облечи се добре.
Ще бъде интересно...
*от гледна точка на Кат
Облякох къси бяли дънки, малко по-къси от колкото трябва, но някой няма да гледа в мен
Къса розова тениска, висящи обици и бели найкове.
Пуснах си косата и я хванах леко със шноличка.
Сложих си леко спирала, гланц, коректор и се напръсках със любимия ми парфюм.
Аз нямам какво да се глася, тя трябва да се оправя.
Сега остана само да я чакам.
*от гледна точка на момчето
Облякох черна риза и черни дънки. Червени айрфорски и си по оправих косата.
Сложих си любимия ми парфюм и седнах да почета
*от гледна точка на Кат
Най сетне. Чух нещо да чука на вратата. Бързо слязох долу и беше Бет.
Беше със къса Черна рокля по нея със ръкави. Черни маратонки и лек грим.
Беше невероятна. Тъмното червило накара пъстрите ѝ очи да изпъкнат
-Уникална сии
-И тиии
-Ейдън със сигурност ще те хареса.
-Дано
-Той къде е?
-Казах му да дойде на този адрес
-Мисли, че това е твоя адрес
-Не му обясних
-Ясно
Виждахме как една черна кола, мисля, че беше Ауди.
Приближаваше
-Той ли е?
-Така мисля
Да. Той беше.
Паркира колата пред нас, стана и видя Бет. Очите му блеснаха...
Веднага ѝ направи комплимент, а тя се зачерви.
Сладки са.
-Ъм, Ейдън
-Да?
-Моята приятелка, Катрин
-Приятно ми е, Катрин
-И на мен, Ейдън
Стиснахме ръце.
-Не каза, че ще взимаш приятелка
-Извинявай
-Нищо, и аз взех един приятел
-Така ли, добре, няма да ѝ е скучно
-Да
Каза той и виждах как висока фигура слиза от колата.
-Запознайте се, това е Итън.
Моля? Сериозно?
Той стисна ръце с Бет и се приближи към мен.
-Запознайте се, Катрин
Каза Ейдън
-Ние се познаваме вече
Казах разгневено, а онзи се изсмя най нагло и се напъти към колата
-Е, качвайте се
Бет седна от пред при Ейдън, а аз от зад при онзи.
Усмивката му... Толкова колкото ми харесваше толкова повече ме дразнеше.
Минаваше добре докато онези от пред не започнаха да се свалят.
Нормално, гаджета са
~~Стигнахме
-Е, ние отиваме на бара. Вие идвате ли?
-Да
Тръгнахме на горе. Беше невероятно. Леко хладно и едновременно задушно. Морето беше много спокойно, а на бара почти нямаше хора.
Наистина ми хареса.
Те влязоха в бара, а аз и онзи седнахме от вън. Имаше нещо като мини бар, беше сладко.
Седна до мен.
-Да поръчам нещо?
-Не, благодаря
-Ауу, да. Не искаш отново да политаш. Алкохолът ти влияе зле
