-Хайде да вървим
Дръпна ме за ръката и тръгна. Тъкмо щях да и попреча, но се сетих, че сигурност иска да види Ейдън. Не искам да продължават така, може да стане нещо. Ще отидем пък няма да забелязвам на Итън
Затичахме се и седнахме на скамейките, там където ни беше първата срсреша.
Замислих се и чух аплодисменти.
Всички момичета, момчета и учители пляскаха.
Бяха отборът на Ейдън и съответно Итън
-Ето гии
Радвах се за нейното щастие. Засмях се и чаках да започне мача.
Докато ги представяха видях Итън, видях как ме гледа
*от гледна точка на Итън
Седеше срещу мен, спомних си онзи път, когато я видях за първи път
Не знам какво ми ставаше, не можех да спра да я гледам.
Итън, тя не поглежда в теб, какво правиш за Бога?
Тръгнах да отделям път и видях как ме гледа. Дори от километри се виждаха разширените ѝ зеници. Леката усмивка, когато ме погледна ме изкара извън контрол. Онова чувство, когато я докосвах, когато ме докосваше. Когато дишането ни се сливаше в едно, когато усещах дъхът ѝ по мен. Беше това чувство, но без допир. Сякаш ме докосна само с поглед. Макар и да беше за секудни беше много силно.
Какво ми става, това момиче ще ме накра да полудея.
Играта започна и отделих поглед от нея. Тя отново си четеше от книгата, мислех си само колко неловко изглеждам от страни гледайки я така.
По едно време устих как топката ме удари в гръб, и Ейдън ме попита какво ми става.
Съсредоточих се и вкарах кош. Всички започнаха да ръкопляскат, тя също. Не гледаше в мен, всъщност не гледаше никъде, просто в празна точка, но пляскаше.Не знам дали знае, че е за мен, но се зарадвах.
Итън престани човече, прекаляваш.
През цялата игра се опитах да не я гледам, по едно време ми се получаваше и вкарвах.
Първото полувреме свърши. Раницата ми беше на най долната пейка на скамейката и седнах там. Ейдън седна до мен
-Разсеян си
Отпих малко вода , той взе шишето от мен и отпи също
-нищо ми няма
-Да бе, аз не ти следях погледа
-И какво гледах
-Нея
-Братле, говориш глупости
-Не мога да те позная човече, толкова много момичета, а сърцето ти бие само за нея
-Глупости
-Не се шегувам Итън, помис..
Не го изчаках да продължи и го прекъснах
-Иди поговори с твойта, тя не спря да те гледа
-И ти поговори с твойта, аз отивам
Засмях се, той също. Стана и отиде , а аз се обърнах и я видях. Четеше, но не знам как усети ли, че я гледам та веднага ме погледна? Очите ѝ блеснаха, отново засякохме погледи.
