~~~~~~~~
Аз и Бет излизахме от училищтната сграда.
Отсреща бяха Итън и Ейдън
Пресякохме и отидохме при тях. Бет и Ейдън се хванаха за ръка и тръгнаха на пред. Аз и Итън бяхме по-на зад.
-Имам да ти казвам нещо?
Каза Итън, толкова тихо, че едва го чух
-Какво?
-Не знам как ще реагираш.
-Просто кажи
Дойде до мен
-Говорих с нашите за бебето
Каза той и сложи ръката си върху корема ми. Погледнах го в очите на горе, а той ме гледаше на долу
-Какво казаха?
-Не го искат, но не се бой. Аз го искам
-Какво ще правим без никаква помощ?
-Ще си помагаме взаимно, ти си едва първи месец, има почти година докато родиш, ще се оправим.
Хвана ръката ми и ме целуна по челото
-Аз ще го гледам...
Прошепна ми в ухото и в този момент светът ми се завъртя, всичко около мен се замъгли и усетих как нещо се стича по носа ми. Падах все по на долу, а той ме хвана. Бях на земята, чувах как всички крещят. Ревът на Бет ми се зяпамети в главата, а погледът на Итън преди да си затворя очите ме прониза.
Всико беше толкова реално, плашещо. Усещах, че умирам до момента в който не се събудих.
Отворих очи. Ръкавите на блузата ми бяха мокри, солените сълзи от очите ми се стичаха.
Мамка му, добре, че беше просто сън.
Изправих се в седнало положение. Избърсах си лицето и си вързах висок кок.
Какъв беше този сън? Какво бебе?
Защо отново Итън?
Изправих се и си обух чехлите. Погледнах се в огледалото, очите ми бяха червени, цялата бях потна.
Плаката съм наистина?
Мамка му.
Слязох долу при мама.
-Добро утро
-Добро утро
Отговорих с дрезгав глас. Да не би да съм ревала на глас?
-Болна ли си?
-Не, просто гърлото ми е пресъхнало.
Сложи закуската ми пред мен.
Седна срещу мен пиейки кафе
-Къде е татко?
Попитах отхапвайки си от филийката
-На вън, искаше да се по разходи
