Продължи да ме целува докато някой не отвори вратата. Подпрях едната си ръка върху бицепса му, а другата по между него и се изправих. Той само повдигна глава в легнало положение.
От вратата се подаваше ниска малка фигура. Беше брат му.
-Ооо, я стига
Изкрещя Итън
-Престани
Ръката ми удари гърдите му и почти не изгубих равновесие.
-Батко, мама и татко те викат за вечерята
Каза малкият. Гласът му беше толкова плах, тих, спокоен. Беше ми жал, че Итън не оценява това, колко голямо семейство има всъщност
Със малки крачки крачки стъпваше на зад докато вече не затвори вратата.
Тръгнах да се изправям когато той ме хвана за ръката и отново ме придърпа към себе си
-Пусни ме
Казах повишавайки лек тон
-Итън
Опитвах да махна ръката си от неговата обаче ме стискаше толкова здраво, че вече в опитите ме болеше.
-Катрин?!!
Повиши тон. Беше точно срещу лицето ми, а той се изпищя достатъчно силно, че и долу да го чуят.
-Добре, ставай
Пусна ръката ми и се изправих
-Тръгвам си
-Просто така?
-Просто така.
Отворих вратата и мамка му,.. Сетих се, че долу е семейството му и се хранят в момента. А аз просто така трябва да мина покрай тях, САМА?
-Мога ли да те помоля за нещо?
Изправи се и дойде до мен
-Какво, малката
-Ще ме изпратиш ли, моля
Беше ме срам от себе си след това, но е факт, че го казах
-И какво да кажа на нашите?
Каза подхилвайки се
-Нищо, просто не казах нищо, изпрати ме до долу аз ще си се оправя после
-Не може така
-Как така "не може"
Казах, а той ме хвана за ръката. Този път обаче толкова нежно и внимателно.
Затвори вратата и се запътихме на долу
-Можело и леко, а?
-Повярвай ми, лекото и деликатното не ми харесва, правя го защото сега ще минем покрай нашите. Не ме карай и за пред тях да бъда груб с теб
