~~~~~
Стигнахме до нас.
Той ме чакаше пред колата
-Тръгвай
-Няма
-Пред нас си съм, никой нищо не може да ми направи, върви си
-Не ме засяга дали някой ще ти направи нещо, просто искам да изпуша една от вън, защото вътре вече ми писна
-Сигурно
Усмихна ми се и запали една
-На студа ли ще стоиш
-Ако искам.
Защо ми се падна такъв инат? Не може ли просто да си тръгне и аз да вляза
-Влез де, толкова ли съм красив, че не спираш да ме гледаш?
-Да, толкова си красив
Може би прозвуча като сарказъм, но не беше.
-Краката ти са голи, влизай
-Първо ти
Вдигна вежди и се приближи
-Не ми вдигай нервите и не ме карай да те взема у нас тази вечер
-Недей, ще ме уплашиш
Казах усмихвайки се плахо
-Не се шегувам
-И аз
Тръгна към мен. Май наистина не се шегуваше
-Лека нощ.
Казах влизайки вътре бързо бързо
*от гледна точка на Итън
Тя сериозно ли?
Засмях се
-Лека нощ
Никой не ме чу, но исках да бъда сигурен, че ѝ го казах. Изгасих си цигарата и влязох в колата. Друго си е вътре на топло..
*от гледна точка на Кат
~~~~~~
Казах всико на Андерлин и Бен.
И двамата бяха в шок.
След около час и нещо говорене затворих телефона. Легнах си и си мислех.. Ако днес не го бях поставила в това положение, кога ли щеше да си признае?
*от гледна точка на Итън
-Как си братле?
Звъннах на Ейдън да си поговорим за случилото се
-Добре съм
-А онова с Бет?
-Ще се оправим някак си
-Няма да я оставиш, нали
-Аз няма, но въпроса е ти дали ще оставиш Катрин
